БОРИС ГОДУНОВ Народна музикална драма в четири действия (седем картини) от Модест Мусоргски

Народна музикална драма в четири действия (седем картини) от Модест Мусоргски

Либрето Модест Мусоргски

По едноименната трагедия от Пушкин и исторически текстове на Николай Карамзин

За първи път в Бургас се поставя оригиналната версия на операта, която Мусоргски пише през 1869 г.

 

Диригент-постановчик ХРИСТО ИГНАТОВ

Режисьор-постановчик ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ

Сценография ИВАН ТОКАДЖИЕВ

Художник на костюмите ЧАВДАР ЧОМАКОВ

Диригент на хора МАРИЕЛА БОНЧЕВА – ЧОЛАКОВА

Концертмайстор ВАНЯ ЗЛАТЕВА

Помощник-режисьор ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА – БАКЪРДЖИЕВА

Суфльор ДОРА ФЪРТУНОВА

Субтитри СРЕБРИНА СЛАВОВА

 

Действащи лица

Борис Годунов

Фьодор, негов син

Ксения, негова дъщеря

Дойката на Ксения

Княз Василий Шуйски

Андрей Шчелкалов, секретар на Думата

Пимен, летописец, монах

Григорий Отрепиев, по-късно – Дмитрий Самозванеца

Варлаам, монах-скитник

Мисаил, монах-скитник

Кръчмарка

Юродивия

Пристав

Митюха, селянин

Болярин

 

История на създаването

            Мусоргски започва работа над „Борис Годунов“ през октомври 1868. Сам написва либретото, като използва текста на Пушкин и редица материали от „История на Руската държава“ от Н. М. Карамзин. Темата е периода на управлението на цар Борис Годунов, от 1598 до 1605 година, непосредствено преди началото на „Смутното време“. Композиторът бива привлечен към конкретния исторически епизод от възможността да пресъздаде отношенията между царя и народа, всъщност да представи владетеля и неговите поданици в качеството им на главни действащи лица.

            Либретото бива завършено още през есента на същата – 1868 – година; веднага след това композиторът започва работа над музиката. Първият вариант на операта той нахвърля много бързо. „Борис Годунов“ е завършена в клавир през май 1969, а оркестрацията – до края на декември същата година. За времето, по което Мусоргски пише „Борис Годунов“, В. В. Стасов отбелязва за срещите на членовете на „Могъщата петорка“: „Нищо не може да се сравни с чудното художествено настроение, царящо на тези малки събрания… Какъв простор на творческите сили!“

            В „Летопис на моя музикален живот“ Римски-Корсаков разкрива някои подробности около написването и представянето на „Борис Годунов“. През лятото на 1870 Мусоргски представя операта си в Дирекцията на императорските театри, но тя бива отхвърлена под претекст, че в нея отсъства главна женска роля. Обиденият и омерзен Мусоргски си прибира партитурата. След като преодолява огорчението си, той решава в крайна сметка да я преработи. Сега Мусоргски добавя „полското“ действие с любовната линия Лъжедмитрий – Марина Мнишек, а също и ефектния финал – монументалната сцена на народното въстание „Под Кроми“. Той отново преработва текста, като още повече съсредоточава вниманието си върху двете сюжетни линии: социалната драма на народа и личната трагедия на Борис, измъчван от своята съвест. Втората редакция на операта е завършена през 1872 година. На клавира на „Борис Годунов“ Мусоргски пише: „Аз схващам народа като велика личност, одушевена от единна идея. Това е моята задача. Опитах се да я разреша в операта.“

            Преработената опера композиторът повторно педставя на Дирекцията на театрите, но и втората редакция бива отхвърлена. За пръв път „Борис Годунов“ е изнесена две години по-късно, на 8 февруари 1874 година в Мариинския оперен театър в Петербург, и то благодарение на енергичните настоявания и лобирания на певицата Ю. Ф. Платонова, която пожелала именно с нея да направи своя бенефис. За премиерата В. В. Стасов пише: „Това беше велико тържество… Старите, поддръжниците на рутината, поклонниците на пошлата оперна музика се сърдеха (това е също тържество!); педантите от консерваторията и критиците протестираха с пяна на устата. Но затова пък младото поколение ликуваше…“

            „Борис Годунов“ издържа 20 спектакъла и то при доста голям интерес от страна на публиката; започват обаче да да се правят произволни съкращения и през 1882 година операта бива снета от репертоара. „Носеха се слухове, че операта не се харесвала на царското семейство“ – пише в тази връзка Римски-Корсаков.

            Съществуват няколко редакции на „Борис Годунов“: две на самия автор (от 1869 и от 1872 година), две редакции на Римски-Корсаков (1896 и 1908), както и редакция и оркестрация на Дмитрий Шостакович (1940). Освен това сцената в катедралата на Василий Блажени (която отсъства и в двете версии на Римски-Корсаков), съществува в оркестрацията на М. Иполитов-Иванов. Вариантите на Римски-Корсаков, в които били изгладени някои от несъвършенствата на музикалния текст на Мусоргски, получават най-широко разпространение. В съвременните постановки на операта често биват използвани и редакциите на самия автор, които по мнение на музиколозите най-точно съответстват на характера на повествованието и персонажите.

            Първото представяне на „Борис Годунов“ у нас е през 1929 година в София под диригентството на М. М. Златин в постановка на Н. Веков.

 

Съдържание

Първо действие

            Пред стените на Новодевическия манастир край Москва се е събрала многолюдна тълпа. Вътре в манастира е боляринът Борис Фьодорович Годунов, който знае, че избирането му за цар на Русия е предрешено. За да не бъде заподозрян в умишлено заграбване на властта, той упорито уж отказва да се възкачи на престола. Насилствено събран, подтикван от приставите с викове и тояги, народът моли Борис да стане негов цар. Секретарят на държавната Дума Андрей Шчелкалов обаче съобщава, че Борис Годунов е неумолим и категоричен в нежеланието си да се възкачи на царския трон. Шчелкалов призовава народа да се моли за спасението на Русия. Идват група богомолци, които предсказват бедствия и смутни времена.

            Площада в Кремъл пред Успенската църква. Тържествено звънтят камбаните, звучи величествено и внушително „Слава!“ Започва коронацията на новия цар. Но Борис е тъжен; угрижено е лицето му. Лошо предчувствие сковава сърцето на бъдещия владетел на Русия. Нищо не е в състояние да прогони вледеняващия го страх от бъдещето.

 

Второ действие

            Килия в Чудовския манастир. Старият монах Пимен пише летопис. В историчеката хроника монахът правидво разказва историята за убийството на законния наследник на руския престол, царевича Дмитрий, извършено по заръка на болярина Борис Годунов. Младият послушник Григорий Отрепиев, който обитава една килия с летописеца, е извънредно развълнуван. Узнавайки, че е връстник на убития престолонаследник, Григорий решава да се прекръсти на Дмитрий и да поведе борба за руския трон.

            В кръчма, недалеч от границата с Литва, се отбиват трима пътници – това са избягалите монаси Варлаам и Мисаил и придружаващият ги Григорий. Любителят на чашката Варлаам, след като си пийва порядъчно, подхваща песен за цар Иван Грозни. В това време Григорий трескаво обмисля как по-скоро да се промъкне в Литва и разпитва кръчмарката за най-преките пътища. В този момент пристига пристав и носи указ, в който са изредени отличителните черти на избягалия еретик Гришка Отрепиев. Възползвайки се от неграмотността на пристава и монасите, Григорий чете устава и, заблуждавайки ги, описва вместо своите възраст и отличителни белези тези на Варлаам. Коварният му план обаче не успява. Той е разкрит и изобличен, но все пак в последния момент успява да избяга.

 

Трето действие

            Царските покои в Кремъл. Дъщерята на царя, Ксения, оплаква своя загинал годеник, а синът му изучава картата на Русия. Влиза Борис Годунов, обзет от мрачни мисли. Той се опитва да утеши дъщеря си и да поощри сина си в полезните му занимания. Но останал сам, се отдава на тъжни размисли: народът гладува, а мисълта за убийството на Дмитрий не му дава покой ни денем, ни нощем. Пристига княз Шуйски със страшната вест за появата на самозванец; той се представя за Дмитрий и с подкрепата на поляците е започнал борба за руския престол. Борис иска от Шуйски да се закълне, че престолонаследникът Дмитрий е мъртъв. Той с ужас служа разказа на княза и тревогата в душата му все по-неудържимо нараства.

 

Четвърто действие

            В Москва, пред катедралния храм „Василий Блажени“ се събира народ и очаква излизането на царя. Множеството вярва, че Дмитрий е жив и настъпва с войските си към Москва. Всички се надяват на по-добър живот. Появява се Юродивия и се оплаква, че деца са му отнели петачето. Жалбите му се сливат с риданията на народа, който проси хляб от излезлия цар. Вниманието на Борис бива привлечено от несретника и на въпроса „Защо плаче той?“, побърканият нещастник отговаря с молба към владетеля да заколи злосторните момчета – така, както е заклал малкия царевич. Приставите мигом се спускат да накажат дръзкия безумец, царят обаче не им позволява да докоснат „блажения“ и дори го моли да отправи молитва за него самия. Юродивият отказва и предрича мъка и тегоби за руския народ.

            В Кремъл заседава болярската Дума. Болярите осъждат самозванеца на смърт в мига, в който бъде заловен. Със закъснение се появява Шуйски, който разказва за твърде странното поведение на царя: той сам с очите си е видял как Борис отпъжда от себе си призрака на убития царевич. В това време се появява самият Борис, гонейки от себе си призрака на убитото дете. Страданията на царя достигат своя предел в мига, в който чува и разказа на монаха Пимен за чудото, случило се на гроба на Дмитрий. Предчувствайки близката си смърт, цар Борис отправя своята повеля към сина си Фьодор – да управлява мъдро и справедливо държавата и народа си. Погребален звън и заупокойно песнопение известяват края на Борис Годунов.