ДОН ЖУАН Опера в две действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Опера в две действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либрето Лоренцо да Понте

 

Диригент ИВАИЛО КРИНЧЕВ 

Режисьор АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ

 

Художник ИВАН ПОПОВ

Диригент на хора НЕВЕНА МИХАЙЛОВА

Пластика ГРИША РОГЛЕВ

Концертмайстор ВАНЯ ЗЛАТЕВА

 Помощник-режисьор ЛИНА ПЕЕВА 

Суфльор ДОРА ФЪРТУНОВА

Субтитри СРЕБРИНА СЛАВОВА

 

История на създаването

            Противоречивата, но и харизматична личност на Дон Жуан извън всякакво съмнение е един от най-изкусителните образи за творците от всички области на изкуството. Той е станал герой на внушителен брой художествени произведения – опери, балети, оперети, драми, комедии, романи, поеми, картини, скулптурни фигури, симфонични творби… За първи път легендата за неустоимия заклет авантюрист и покорител на женските сърца намира място като сюжет на сценично произведение в пиесата „Севилският съблазнител“ (1601) от испанския драматург Тирсо де Молина. След Молина ред писатели, между които Молиер, Голдони, Хофман, Байрон, Мериме и Пушкин, композитори като Глук, Даргомижски и Рихард Щраус създават творби върху същия сюжет. Все пак едно от най-значимите всред цялата тази плеяда си остава операта на Моцарт.

            През януари 1787 г. Моцарт заминава с жена си за Прага на почивка у своя приятел и горещ почитател граф Тун. (Големият успех на „Сватбата на Фигаро“, пожънат в чешката столица преди това, буди радостни очаквания у композитора.) Там директорът на Пражкия театър Бондини предлага на Моцарт да напише опера срещу възнаграждение от сто дуката. Последният приема задачата и се обръща към Лоренцо да Понте, либретист в двора на австрийския император Йосиф II. Поетът доста бързо успява да съчини рибретото, като за основа на сюжета използва текста на либретото на Бартали, написано за операта на Дж. Гацанига, и през май 1787 година Моцарт започва работа над „Дон Жуан“. За бързината, с която е завършена тази опера, се разказват легенди. Една от тях е, че Волфганг Амадеус пише прекрасната увертюра в деня на премиерата – 29 септември 1787 година в Прага. Спектакълът има направо изумителен успех. На следващата година операта е представена във Виена, като за австрийската постановка Моцарт прави известни поправки в партитурата. Премиерата на „Дон Жуан“ в родната столица на автора обаче, за жалост, се приема не особено добре.

            Операта „Дон Жуан“ е един от върховете в творчеството на гениалния Моцарт – всепризнато мнение. Това музикално-сценично произведение представлява едно рядко сполучливо съчетание между драматична и комична опера. Сам авторът я нарича „драма джокоза“ („весела драма“). Драматургичното изграждане на творбата демонстрира неповторимия усет на Моцарт към сценичното действие. В същото време всички музикални номера са висше съвършенство на музикалната форма. Образите са ярки, релефни и живи, изваяни с неповторимо майсторство. А увертюрата на „Дон Жуан“ е една от най-големите и най-значителните Моцартови увертюри. По своя характер тя е свързана с музикалния характер на операта. И, освен всичко останало, е едно от най-често изпълняваните оркестрови произведения на Моцарт.

 

Действащи лица:

Дон Жуан, млад, изключително безпътен благородник

Лепорелло, слуга на дон Жуан

Командор, (Дон Педро)

Доня Анна, негова дъщеря, сгодена за дон Отавио

Дон Отавио

Доня Елвира, дама от Бургос, изоставена от дон Жуан

Мазетто, млад селянин

Церлина, годеница на Мазетто

Действието се развива в Испания към средата на XVII век.

 

Световна премиера – 29 декември 1787,

Национален театър – Прага

 

Съдържание:

Нощ в Севиля.

            Лепорелло, слугата на дон Жуан, стои на стража пред дома на Командора, където тайно се е вмъкнал неговият годподар в търсене на приключения при доня Анна, дъщерята на Командора. Лепорелло оплаква своя изпълнен с премеждия и трудности живот като слуга на Дона. Ето и сега му се налага да бди с часове в мразовитата нощ. При Анна пък е влязъл не годеникът й Отавио, когото тя очаква, а съвършено непознат мъж, който се опитва да я прелъсти. Младата жена отчаяно се съпротивлява и вика за помощ. Дон Жуан се опитва да избяга, но на виковете на своята дъщеря се притичва Командора, който призовава непознатия на дуел. Донът се опитва да избегне схватката – нито девойката, нито баща й са го разпознали, все пак. Непреклонният възрастен мъж обаче напада пръв и след кратък двубой пада, смъртно прободен от шпагата на дон Жуан. Лепорелло и господарят му бързо побягват от местопрестъплението. Междувременно доня Анна е повикала на помощ годеника си дон Отавио; ала вече е твърде късно: баща й е мъртъв. Над безжизненото тяло на стария рицар годениците се заклеват да отмъстят на убиеца.

 

Утро.

            Дон Жуан твърде бързо е забравил за среднощното кърваво произшествие и отново се е впуснал в приключения. Лепорелло, на когото Донът разказва поредната си авантюра, го упреква за неговите безкрайни увлечения и го моли да промени този си начин на живот. В този момент се задава млада жена, която в монолог излива гнева си по неверен любим. Това е доня Елвира. Хитрият прелъстител тутакси се заема да ухажва непознатата дама. Когато обаче тя вдига воала си, вероломният съблазнител разпознава в нея една от много то си изоставени любовници, побързва да се отърве и незабелязано се измъква. Лепорелло разказва на измамената жена за безбройните авантюри на своя господар и я съветва да не скърби за него. Възмутена от коварството на бившия си любовник, Елвира се заканва да отмъсти за поруганата си чест.

 

Край Севиля.

            По пътя се задава весела селска сватба. Щастливите младоженци са Церлина и Мазетто. Дон Жуан мигновено е привлечен от красотата на невестата и решава да се позабавлява по „своя“ си начин – като я съблазни. За да осъществи целта си, той кани всички сватбари на пиршество в своя дворец и нарежда на Лепорелло да ги води натам, а той изостава с Церлина. Мазетто се притеснява да остави младата си жена, но увещанията на знатния благородник и настояванията на Церлина в крайна сметка го склоняват да тръгне с другите. За дон Жуан не е никак трудно да плени и омае наивната и простодушна Церлина; в момента, в който я взима в обятията си обаче, внезапно се появява доня Елвира. Тя се опитва да спаси невинната девойка от коварния прелъстител, изтръгвайки я от ръцете му, с което, разбира се, обърква плановете на Дона. Появяват се доня Анна и дон Отавио. Те молят дон Жуан, в лицето на когото разпознават единствено доверен стар приятел, да им помогне в търсенето на убиеца на Командора. В течение на краткия разговор обаче Анна с ужас разпознава в гласа на Дона отдавна търсения убиец на своя баща. Потресена, тя призовава Отавио да отмъсти на мерзавеца.

 

Градината пред замъка на Дон Жуан

            Въпреки неуспехите си този ден, дон Жуан не се е отказал да прелъсти Церлина и нарежда на Лепорелло да почерпи щедро гостите, без да пести виното. В това време Церлина успокоява ревнивия Мазетто, който я упреква за прекаленото внимание, което оказва на знатния господар. А ето го и самият него – очарователно безгрижен и весел. Церлина иска да избегне срещата, но Мазетто я убеждава да остане, а сам той се скрива в близката беседка. Дон Жуан започва настоятелно да шепне нежни слова на младата жена, опитвайки се в същото време да я вкара в беседката. Оттам обаче изскача разярения Мазетто. С присъщото си красноречие благородникът успява да го успокои и кани двамата в замъка си. Появяват се три маскирани фигури. Това са Елвира, Анна и Отавио, които са дошли с намерението да отмъстят на прелъстителя-убиец. Без да ги разпознае, дон Жуан нарежда на Лепорелло да покани и тях в замъка.

 

Бална зала в замъка на дон Жуан

            Всички се веселят. Насред всеобщия пир единствено Мазетто е обзет от тежки мисли и непрекъснато следи зорко танцуващата си любима. В разгара на танците влизат загадъчните трима маскирани. Дон Жуан се възползва от суматохата и привлича Церлина извън залата. Малко след това се чуват виковете й за помощ, танците спират, а Мазетто се спуска да я спасява. Дон Жуан излиза от неудобното положение, като обвинява своя слуга Лепорелло за вероломното нападение над Церлина. Доня Анна, дон Отавио и доня Елвира свалят маските си и изобличават дон Жуан. Междувременно те двамата с Лепорелло успяват да си пробият път и да избягат.

 

Под балкона на доня Елвира

            След последния скандал, от който едва е отървал кожата, Лепорелло окончателно е решил да напусне своя господар. Кесията с жълтици, която му подхвърля дон Жуан, обаче го отказва от намерението му. Самият Дон е пред дома на бившата си любовница не заради самата нея, а заради красивата й камериерка. На балкота излиза не тя, а доня Елвира. За да се освободи от непредвиденото й нежелано присъствие, хитрият авантюрист мигновено измисля план за действие: поканва Елвира да слезе на малка разходка, уж за да й поиска прошка, а в това време сменя шапката и плаща си с тези на Лепорелло. Лепорелло, като истински предан слуга, умело играе ролята на своя господар и отвежда доверчивата доня Елвира, омайвайки я с обяснения в любов. Останал сам, дон Жуан запява серенада на камериерката. Неочаквано към него се приближават група селяни, начело с Мазетто. Те търсят дон Жуан, за да отмъстят за оскърблението, нанесено на Церлина. Не успяват да разпознаят авантюриста, облечен в дрехите на слугата си. Той ги праща след Лепорелло и доня Елвира. Когато всички се спускат нататък, истинският дон Жуан задържа Мазетто, набива го и избягва. Притичва Церлина, за да утеши оскърбения си мъж.

            Лепорелло, притеснен от присъствието на доня Елвира, вече се чуди как да се отърве от нея. Неочаквано пед тях се появяват доня Анна и дон Отавио, а малко след тях – Церлина и Мазетто. Всички вземат Лепорелло за дон Жуан и искат незабавно да го накажат. Елвира напразно ги моли за милост. Оскърбените са неумолими. Отавио изважда шпагата си и приканва мнимия дон Жуан да стори същото. Принуден от обстоятелствата, Лепорелло сваля шапката и плаща си и се разкрива. Отначало слугата се впуска в молби за милост, а после използва колебанието на другите и побягва.

 

В полунощ на гробището на Севиля

            След безбройните си приключения тук се срещат укриващите се от преследвачите господар и слуга. Дон Жуан весело разказва на угрижения Лепорелло поредната си пикантна история. Изведнъж обаче го прекъсва странен и твърде злокобен глас, който предупреждава Дона да не осквернява покоя на мъртвите. Оказва се, че и двамата са застанали пред каменната надгробна статуя на Командора. Дон Жуан се надсмива над уплахата на Лепорелло и в цинизма си стига дори дотам, че подигравателно поканва статуята на вечеря в дома си. За огромен ужас на клетия слуга статуята приема поканата.

 

Зала в замъка на дон Жуан

            Домакинът е седнал на наредената за вечеря маса. Оркестърът свири приятна музика, а той безгрижно яде и пие в компанията на млади и хубави жени. Неочаквано идва водената от лоши предчувствия доня Елвира, която моли Дона да промени безпътния си живот; очарователният сърцеразбивач и авантюрист обаче не иска и да чуе и дори я кани на вечеря. Потресена от убийствената ирония, с която бива посрещната, Елвира завинаги напуска дома на своя предишен възлюбен. В този момент се чува удряне по вратата и за ужас на Лепорелло в стаята влиза каменната статуя на Командора. Стреснат е и самият дон Жуан, който обаче не е страхливец и бързо съумява да се овладее, след което заповядва на своя слуга да донесе още един прибор за госта. Статуята отказва вечерята и приканва дон Жуан да се разкае за греховете си. Лепорелло тръпне в ужас… Гордият авантюрист обаче категорично отказва всякакво покаяние. Тогава статуята му подава ръка и дон Жуан без страх също подава своята. В този миг проблясва светкавица. Статуята изчезва. На земята остава да лежи дон Жуан, пронизан от ледената мълния на смъртта…