ХУБАВАТА ЕЛЕНА Комична опера в две действия от Жак Офенбах
Либрето Анри Мейак и Людовик Алеви
Диригент-постановчик -
ЮЛИ ДАМЯНОВ
Режисьор-постановчик -
АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ
Сценография - БОРИС СТОЙНОВ
Художник по костюмите - ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА- СТОЙНОВА
Диригент на хора - НЕВЕНА МИХАЙЛОВА
Хореография - ГРИША РОГЛЕВ
Концертмайстор - ЙОРДАН КОВАЧЕВ
Помощник-режисьор - ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА- БАКЪРДЖИЕВА
Суфльор - ДОРА ФЪРТУНОВА
Корепетитори:
СТАНКА АРГИРОВА – АПОСТОЛОВА, ОЛГА ДИЧЕВА, БИЛЯНА ГЕОРГИЕВА, МАРГАРИТА ПЕТРАНОВА, МИГЛЕНА СЛАВОВА
Сътрудници на постановката:
Завеждащ постановъчна част и театърмайстор ИВАН ФЪРТУНОВ
Ръководител художествено осветление КИРИЛ КАРАДИМОВ
Ръководител шивашко ателие КИЧКА ГРОЗЕВА
Шивачки КИЧКА ГРОЗЕВА, МАГДА ГАЛЧЕВА, ДИМКА РУСЕВА
Ръководител гардероб ДИМКА РУСЕВА
Коса и грим НАДЕЖДА ТАНЕВА
Художествено озвучаване ВЕСЕЛИН ПЕНЧЕВ
Мултимедия и фотоателие НЕДЯЛКО БАМБЕКОВ
Реклама и връзки с обществеността ЯНИТА ВОДЕНИЧАРОВА
Премиерата на „Хубавата Елена“ се състои на 17 декември 1864 в Парижкия вариететен театър с Хортенз Шнайдер и Жозе Дюпюи в главните роли и е мигновен успех и според публиката, и според музикалните критици. Всички до такава степен я обикват и й се наслаждават, че – наистина безпрецедентен случай! – тя бива играна 700 пъти последователно. Следват премиери на „Хубавата Елена“ във Виена (1865), Берлин (1865), Лондон (1866) и в Чикаго – година по-късно, през 1867-ма.
Серия от спектакли на творбата има и в Ню Йоркската опера – от 13 април 1871 година.
Действащи лица
Парис, син на царя на Троя Приам
Менелай, цар на Спарта
Елена, царица на Спарта, съпруга на Менелай
Мекрукий, бог-вестител
Юнона, царица на олимпийските богове, жена на Юпитер
Венера, богиня на любовта
Минерва, богиня на мъдростта, науката, занаятите и войната
Калхас, Велик жрец на Зевс
Агамемнон, Цар на царете
Орест, син на Агамемнон
Ахил, тесалийски герой, цар на Фтиотис
Аякс I, цар на Саламис
Аякс II, цар на Локринас
Филоком, прислужник на Калхас
Бакхис, прислужница на Елена
Парфенис, куртизанка
Лаена, куртизанка
Кратко съдържание:
Празникът на бог Адонис в Спарта. Народът носи своите дарове в храма, а царица Елена идва, за да помоли Адонис да я дари с любов. Великият жрец Калхас посреща и сина на Агамемнон – Орест, заедно с веселата му компания.
Елена слуша замечтана предсказанията на Великия жрец – от планината Ида ще слезе млад овчар, когото младата царица горещо ще обикне. Предсказанието се сбъдва, но дали това се случва без намесата на Калхас?
На планината Ида трите богини Минерва, Юнона и Венера спорят коя е най-красива. Меркурий извиква Парис – синът на Приам, цар на Троя, изпратен от баща си наблизо да пасе стадата му. Дава на младия овчар златна ябълка – награда за най-красивата богиня, и го заставя да разреши спора. Парис пренебрегва властта и могъществото, обещани му от Минерва и Юнона, и избира Венера, която ще го дари с любовта на най-красивата жена на земята. Това е царица Елена!
Парис жадува да я види и когато Калхас му я представя, помежду им незабавно пламва любовна страст.
На жертвоприношението Менелай не смее да убие жертвеното животно. Парис извършва ритуала и се разкрива – той не е прост овчар, а син на Приам.
Парис моли Калхас да отстрани Менелай за ден-два. Великият прорицател изведнъж чува с помощта на „магическата гръмотевица“ на своя слуга Филоком пророческа вест от небето – Менелай тутакси трябва да замине за Крит, за да принесе именно там жертва на разгневения Зевс.
Менелай е в Крит, а на иначе „достойната“ царица Елена й става все по-трудно да опази семейната чест. Цялото отбрано общество на Спарта воглаве с Калхас се весели сред много вино и смях, а Елена тихо заспива в спалнята си, като моли Великия жрец да стори тъй, че Парис да й се присъни.
И Парис с помощта на Калхас й се „присънва“. Елена сама не осъзнава сън ли е това или не е. И на двамата обаче им се налага набързо да се „събудят“, защото неочаквано идва Менелай. Той се опитва да направи сцена, но сам става виновен според общественото мнение, понеже не е предупредил предварително жена си кога ще си пристигне у дома.
Калхас съзира в ситуацията удобен повод, за да удовлетвори желанията на войнолюбивите крале. Напразни остават усилията на Менелай да предотврати скандала – Елена все пак ще го напусне, ще замине с Парис и така ще започне нова война – Троянската!