МАКБЕТ Опера в четири действия от Джузепе Верди

Опера в четири действия от Джузепе Верди

Либрето Франческо Мария Пиаве

По едноименната трагедия на Уилям Шекспир

 

Диригент-постановчик ИВАН КОЖУХАРОВ

Режисьор НИНА НАЙДЕНОВА

Диригент на хора НЕВЕНА МИХАЙЛОВА

Сценография БОРИС СТОЙНОВ

Художник на костюмите ЦВЕТАНКА П. – СТОЙНОВА

Хореография БОРЯНА СЕЧАНОВА

Отговорен репетитор на балета ГАЛИНА КАЛЧЕВА

Концертмайстор ВАНЯ ЗЛАТЕВА

Асистент режисьор ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА

Суфльор ДОРА ФЪРТУНОВА

Субтитри СРЕБРИНА СЛАВОВА

                 

 

Действащи лица:

 

Макбет, пълководец

Лейди Макбет, негова съпруга

Банко, пълководец

Макдъф, шотландски благородник

Придворна дама на лейди Макбет

Малкълм, син на Дънкан

Доктор

Слуга на Макбет

Наемен убиец

Дънкан, крал на Шотландия

Флиънс, син на Банко

Вещици, вестители, придворни, шотландски бежанци, английски войници, призраци.

Действието се развива в Шотландия през ХI век.

 

История на създаването:

 

            Според слкючения през 1846 договор с импресариото Алесандро Ланари, Верди трябва да напише опера за флорентинския театър „Ла Пергола“. След известно колебание той се спира на „Макбет“ и това е първият му досег с творчеството на Шекспир. Написана около 1602, драмата интерпретира исторически събития от началото на ХI век. Верди изключително харесва противоречивите персонажи, мистиката в образите на вещиците и убедителната сугестия на творбата. Започвайки работа, композиторът разбира, че обичайните музикални средства няма да бъдат достатъчни за изграждане на главните образи. Певицата, изпълняваща главната роля, трябва да владее до съвършенство изкуството на изразителната и убедителна декламация. „Гласът трябва да бъде рязък, приглушен и мрачен, оркестърът да свири „под сурдина“, а сцената – извънредно тъмна.“ До днес това е една от най-трудните певчески роли. Като прави лейди Макбет своя главна героиня, Верди създава творба, поставила нови изисквания към оперния театър и изпълнителите.

            Почти 20 години по-късно Верди преработва операта по поръчка на Леон Ескудие – френски импресарио и издател, и на 21 април 1865 година в Париж е премиерата на новата версия, която е с повече балетни сцени. Дълго време композиторът счита тази си опера за най-успешна. Комбинацията от въздействаща музика в съчетание с драматичен сюжет прави „Макбет“ една от най-емблематичните адаптации на Шекспирова трагедия на сцена и отрежда на Верди заслужено място сред най-великите композитори.

            Българската премиера на „Макбет“ се състои едва през 1974 година в Софийска опера под диригентството на Асен Найденов и режисурата на Михаил Хаджимишев; сценографията е на Ани Хаджимишева.

            В Бургас операта „Макбет“ се поставя за първи път именно сега, на 5 юли 2012 година, в рамките на „Бургаски музикални празници „Емил Чакъров“.

 

Съдържание:

 

Първо действие

            В една гора по пътя за Инвернес в Шотландия, сред светкавици и мълнии, предвещаващи ужасна буря, са се събрали вещици, които си споделят сторените през деня злодейства. В късния час оттам минават Макбет и Банко – пълководци от войската на крал Дънкан, току-що удържали победа над разбунтвали се срещу краля благородници. Те се спират и подхващат разговор с вещиците, които приветстват Макбет, като го назовават „тан“ (владетел) на Гламис и Каудор, и „бъдещ крал на Шотландия“, а на приятеля му Банко предвещават, че ще бъде „родител на бъдещи крале“. Вещиците изчезват при появата на пратеници, които известяват Макбет, че кралят го е удостоил с титлата „Каудорски тан“.

            В замъка на Макбет в Инвернес лейди Макбет чете писмо от съпруга си, в което той й разказва за срещата си с вещиците и техните пророчества. Обзета от мечти за власт и слава, тя решава, че Макбет е създаден за трона. В писмото се съобщава още, че крал Дънкан ще пренощува в замъка същата нощ. Когато Макбет се появява, жена му успява да му внуши да се възползва от сгодния случай и да убие стария и немощен крал. Тръби възвестяват пристигането на Дънкан и свитата му от знатни танове и лордове. След кратка тържествена церемония монархът бива отведен в отредените му покои. Останал сам, Макбет отчаяно се опитва да се събере достатъчно смелост, за да извърши така силно желаното от любимата му престъпление; амбициозен и тщеславен, макар и честен, дълбоко у себе си той всъщност тайно желае същото. Звънва камбанка – условен знак, уговорен между двамата съпрузи, и Макбет се промъква в покоите на краля, за да го убие, но точно преди да прободе спящия Дънкан, се изпълва с ужас пред злодеянието, което е на път да извърши. Отвратена от малодушието на своя съпруг, лейди Макбет изтръгва кинжала от ръцете му и сама довършва престъплението. След това тя нацапва спящите стражи на краля с кръв и захвърля окървавения кинжал до тях – така те ще бъдат уличени в убийството. Трупа открива Макдъф – друг шотландски благородник, натоварен от краля да го събуди преди изгрев слънце. Ужасеният Макдъф вдига тревога и всички молят Бог да отмъсти за зловещото деяние и да накаже убиеца.

Второ действие

            Макбет е станал крал. Не спира да го гнети обаче предсказанието на вещиците, че не той, а Банко ще стане родоначалник на велика династия. Макбет казва на жена си, че за да избегне пророчеството, е наредил Банко и сина му Флиънс да бъдат убити, докато отиват на празненство, организирано от самия него. Предвкусваща блаженството на всевластието, лейди Макбет засвидетелства пълното си одобрение на действията на своя съпруг.

            Край крепостните стени са се притаили банда наемни убийци. Задава се Банко, който угрижено разказва на сина си за настойчиво терзаещите го лоши предчувствия. Втурналите се из засада наемници успяват да убият Банко; изпускат обаче сина му Флиънс, който успява да избяга.

            В зала в своя замък Макбет приветства дошлите на устроеното от съпругата му пиршество в негова чест гости. Лейди Макбет пее brindisi (наздравица). Докато новият крал на Шотландия лицемерно се тревожи от отсътвието на своя приятел Банко, влиза един от убийците, който му съобщава за смъртта на Банко, както и че Флиънс е успял да се спаси. Когато се връща при масата обаче, на Макбет се привижда призракът на Банко, при това седнал в неговия собствен стол. Макбет с неистови крясъци се опитва да прогони привидението; потресените му гости, убедени, че кралят е загубил ума си, панически напускат пиршеството.

 

Трето действие

 

В мрачна пещера по пътя за Инвернес около къкрещ котел са се събрали вещиците. Явява се Хеката – богинята на нощта и чародействата, която известява пристигането на Макбет, комуто вещиците трябва да разкрият цялата му орис, с изключение на гибелния му край. Влиза и самият Макбет. Той е дошъл, защото иска да узнае своето бъдеще. За да му разкрият съдбата, която го очаква, вещиците призовават три призрака. Първият, който представлява човешка глава с боен шлем, предупреждава краля да се пази от Макдъф, тана на Файф. Вторият е на окървавено дете, което му казва, че никой, роден от жена, не ще може да му навреди. Третият призрак, дете с корона на главата и клонка в ръка, предвещава на Макбет, че ще бъде непобедим дотогава, докато Бърнамският лес не тръгне срещу него. След това на Макбет се привиждат призраците на Банко и неговите потомци, осем бъдещи славни крале на Шотландия, което потвърждава първоначалното пророчество – че Банко ще бъде „родител на бъдещи крале“. Макбет припада; когато отново идва в съзнание, се намира в своя замък. Вестител обявява пристигането на Кралицата. Макбет разказва на своята съпруга за срещата си с вещиците и заедно решават да убият както сина на Банко Флиънс, така и Макдъф заедно с цялото му семейство.

 

Четвърто действие

          Шотландски бегълци са се скупчили близо до англо-шотландската граница. Съвсем наблизо се намира Бърнамската гора. Сред тях е и Макдъф, който се е заклел да отмъсти за смъртта на своята жена и деца, дело на омразния тиранин. Той се присъединява към сина на покойния Дънкан, Малкълм, който предвожда английската войска, тръгнала да срещне в бой Макбет и неговата армия. Малкълм заповядва на всеки войник да отреже клон от Бърнамския лес и да се прикрива с него, докато атакуват врага. Те са твърдо решени да освободят Шотландия от тиранията на ненавистния узурпатор.

          В замъка на Макбет докторът и една придворна дама стават свидетели на поредния лунатичен пристъп на Кралицата. Ходейки насън, лейди Макбет бълнува и френетично трие ръцете си една о друга в напразен опит да изчисти от тях въображаемата кръв на своята жертва.

          Съобщават на Макбет, че срещу него настъпва вражеска войска, ала, спомняйки си предсказанието, той остава невъзмутим. Спокойствието му не нарушава и вестта за смъртта на неговата жена – нея кралят посреща с абсолютно безразличие. Докато събира своята армия, Макбет научава, че към замъка му настъпва Бърнамската гора. Закипява битка. Макбет се сражава с Макдъф, който му казва, че не е „роден от жена“, а е бил „изтръгнат“ от майчината си утроба. Отговорът на Макбет е вик, пропит с ужасно страдание. Той пада мъртъв, пронизан от меча на Макдъф. Воините и народа пеят победен химн в прослава на новия крал на Шотландия – Малкълм.