МАНОН ЛЕСКО Опера в четири действия от Джакомо Пучини

Опера в четири действия от Джакомо Пучини

Либрето Луиджи Илика, Марко Прага и Джузепе Джакоза

По романа на абат Прево от 1731 „L`historie du chevalier des Grieux et de Manon Lescaut“ („Историята на кавалера де Грийо и на Манон Леско“)

 

Диригент ИВАН КОЖУХАРОВ

Режисьор АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ

 

Художник ВАЛЕНТИН ТОПЕНЧАРОВ

Диригент на хора МАРИЕЛА БОНЧЕВА – ЧОЛАКОВА

Пластика ГРИША РОГЛЕВ

Концертмайстор ЙОРДАН КОВАЧЕВ

 

Помощник-режисьор ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА-БАКЪРЖДИЕВА

Суфльор ДОРА ФЪРТУНОВА

Субтитри СРЕБРИНА СЛАВОВА

 

История на създаването:

                През пролетта на 1889 година се състои премиерата на операта на младия Пучини „Едгар“, която публиката възприема възторжено, а критиката рязко отхвърля. Не след дълго заглъхват и аплодисментите; „Едгар“ бива посрещана хладно на италианските и европейските сцени.

                И така, Пучини търсел нова тема. Оказало се, че за вдъхновение по странен начин му послужил собствения му живот. Композиторът безпаметно се влюбва в Елвира Бонтури; да се ожени за нея обаче е невъзможно – поради факта, че тя е вече омъжена, а католическата църква не разрешавала разводите. Но тази жена, без да се съобразява с богатите си и знатни родственици, още по-малко пък с мнението на околните, отива да живее при Пучини заедно с двете си деца. По този начин младият композитор бива дарен не само със спътница в живота, но и със семейно огнище на брега на езерото Торе дел Лаго.

            Романът на абат Прево завладял въображението на Пучини. Тази творба била издадена в Амстердам, където скитникът Прево по онова време търсел щастието. Историята на нещастната куртизанка тогава все още не била привлякла към себе си особено внимание. Когато обаче през 1753 тя излязла в отделна книжка под името „L`historie du chevalier des Grieux et de Manon Lescaut“ („Историята на кавалера де Грийо и на Манон Леско“), последвал грандиозен скандал – и огромен усех. Прево успял майсторски да опише страстта, преодоляваща всички морални прегради. Манон, героинята на романа, произхожда от буржоазно семейство; по природа е кокетка, суетна жена, обичаща парите, жадна за наслади и стояща извън всякакъв морал. В своето произведение Пучини издига лекомислената жена на трагическия връх на любовта и страданието. По-късно цяла поредица от автори на романи и сценични произведения създават култ към кокетките и полусветски дами. В това число и Дюма-син, авторът на „Дамата с камелиите“.

            В темпераментната, страстна душа на Пучини историята на кавалера де Грийо и Манон Леско намира дълбок отклик. Сам той стоял от другата страна на така наречените морални закони; срещу цялото общество; двамата с Елвира заедно преодолели всички застанали на пътя на любовта им прегради. Между собствения им живот и историята на Манон имало известно сходство. Доста хора безуспешно се опитвали да отклонят вниманието на Пучини от тази тема. Образът на Манон вече присъствал от по-рано на оперната сцена благодарение на Обер, а операта „Манон“ на Масне в течение на осем години навсякъде се радвала на небивал успех. Дързък, рискован експеримент – да вдъхнеш живот на оперната сцена тъкмо на тази тема и то именно в разгара на успеха на Масне.

            Започнало трескаво търсене на подходящ либретист. Отначало сюжетът нахвърлял драматургът Марко Прага. След това към него се присъединил Доменико Олива, който създал стихотворния текст. Написаното ту се харесвало на Пучини, ту не; първоначално той изпаднал във възторг от стиховете, после, без да му мигне окото, ги отхвърлил. Непрекъснато се намесвал в работата на либретистите, преписвал всяка строфа по няколко пъти, докато към маниера му на работа в крайна сметка не привикнали всички, с които работел над своите произведения. Не след дълго към екипа се присъединил трети либретист – Олиндо Малагарди. След това за перото се хванали Джузепе Джакоза и Луиджи Илика, станали по-късно постоянни либретисти на Пучини. За съавтор обаче може да се счита и издателя, Джулио Рикорди, който не само помагал с идеи, но се оказал и прекрасен дипломат. А от дипломация определено имало голяма нужда, тъй като често се налагало да се напасват волята и капризите на непрекъснато мятащия се от едно настроение в друго Пучини и внушителното количество либретисти.

            В същото време се раждала музика, завладяваща, вълшебна музика.

            Премиерата се състояла в Торино на 1 февруари 1893 година. В афиша не били упоменати имената на авторите на либретото, тъй като в създаването на сюжета и стихотворния текст на операта участвал целият екип. Успехът на „Манон Леско“ бил необичаен; след него последвали премиери във всички европейски оперни театри. Всъщност именно с „Манон Леско“ идва големият успех на Пучини.

 

Действащи лица

Манон Леско

Леско, неин брат, сержант

кавалер Ренато де Грийо

Жеронт дьо Равоа, главен ковчежник

Едмонд, студент

Гостилничар

Танцмайстор

Музикант

Сержант

Лампионер

Капитан

Перукер

Действието се развива във втората половина на XVIII век в Амиен, Париж, Хавър и Ню Орлийнс.

 

Съдържание:

Първо действие – Амиен

            Площад пред пощенската станция в Амиен. Студенти, войници и жители на града очакват пристигането на дилижанса от Париж. Сред тях е и младия кавалер де Грийо. С дилижанса, естествено, пристигат и нови гости, сред които са сержант Леско с красивата си сестра Манон и богатият рентиер Жеронт дьо Равоа, главен ковчежник. Младия де Грийо не е в състояние да свали очи от прелестната Манон. Те подемат разговор, в който девойката споделя, че й е наложено да постъпи в манастир и именно това е целта на пътуването й. Между двамата пламва любов от пръв поглед. От хана излизат Леско и Жеронт. Заможният старец предлага на сержанта да му даде сестра си, вместо да я зпраща в манастир. Леско с лекота се съгласява и отива да играе карти със студентите си. Междувременно похотливият Жеронт уговаря с ханджията отвличането на нищо неподозиращата Манон и поръчва кола, която да го чака пред задния вход на кръчмата. Разговорът обаче е подслушан от студента Едмонд, който незабавно предава чутото на де Грийо и при това го съветва сам той да се възползва от така предоставената възможност и да избяга с Манон.

            Самата Манон е готова да избяга с де Грийо. Когато Жеронт се появява, двамата влюбени вече са заминали с неговата кола.

 

Второ действие – Париж

            Красиво обзаведен салон в дома на Жеронт. Лекомислената Манон е напуснала де Грийо в мига, в който са свършили парите му. Сега тя живее в разточителство и бляскав разкош като любовница на Жеронт. Всяко нейно желание бива задоволявано и въпреки това Манон няма настроение. Де Грийо е непрестанно в мислите й. Жеронт е стар и отегчителен. Идва Леско, който й казва, че де Грийо все още я обича. Неугасналата любов помежду им мигом пламва отново. Двамата решават да избягат заедно. Но докато Манон трескаво търси подарените й от Жеронт бижута, с които не иска да се раздели, влиза самият Жеронт. Разяреният старец обвинява Манон в кражба и след като скъпоценностите биват намерени у нея, Манон е арестувана.

 

Трето действие – Хавър

            Зад решетките Манон страда непоносимо. Заедно с останалите затворнички в затвора на пристанищния град Хавър тя трябва да бъде депортирана в Америка. Леско и де Грийо правят опит да я освободят, но планът им се проваля. На следващата сутрин затворниците ще бъдат качени на кораба. Отчаян, де Грийо се хвърля в краката на капитана и страстно го умолява да му разреши да отпътува с любимата си. Трогнат от силата на чувствата му, капитанът на кораба се съгласява.

 

Четвърто действие – Ню Орлийнс, Америка

            По опустошената от безмилостното слънце пустинна равнина в покрайнините на Ню Орлийнс бродят изтощените Манон и де Грийо. Бягството от каторгата е успяло. Най-сетне Манон е свободна. Ала отслабналата млада жена е на края на силите си, измъчват я глад и жажда. Нощта се спуска. Здрачът обгръща пустата земя, по която тъмнеят два самотни силуета. Омаломощената Манон не е в състояние да върви повече. Извън себе си от отчаяние и покруса, де Грийо намира място, където тя да си почине, и тръгва да търси вода и подслон. Мислейки, че е изоставена, Манон усеща, че за нея вече няма надежда, няма спасение. Само смъртта може да я спаси от страданието. Тя си припомня за последен път своя живот – едничката радост и единственото стойностно нещо в него е била любовта й към де Грийо. Самият той се връща само за да стане свидетел на последните мигове от живота й. Тя умира, уверявайки го в любовта си. Де Грийо пада в безсъзнание до своята любима.