НAБУКО Опера в четири действия от Джузепе Верди

Либрето Темистокле Солера

По библейската история и пиесата на Огюст-Анисе Буржоа и Франсис Корну от 1836 г.

Диригент-постановчик НАЙДЕН ТОДОРОВ

Режисьор-постановчик ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ

Художник ЧАВДАР ЧОМАКОВ

Диригент на хора НЕВЕНА МИХАЙЛОВА

Концертмайстор ЙОРДАН КОВАЧЕВ

Помощник-режисьор ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА-БАКЪРЖДИЕВА

Суфльор ДОРА ФЪРТУНОВА

Субтитри СРЕБРИНА СЛАВОВА

История на творбата

            След неуспеха на втората си опера – „Крал за един ден“ (1840), Верди е доста разколебан и дълго време не пише музика. Една случайна среща с Бартоломео Мерели, импресарио на прочутата миланска „Скала“ дава импулс на младия композитор да създаде третата си опера – „Набуко“ или „Навуходоносор“. Либретото на Темистокле Солера има за основа библейски сюжет.

            Въпреки някои свои недостатъци, „Набуко“ успява да донесе на Верди признателност и популярност, разсейвайки всички съмнения около неговия талант. Сам композиторът твърди: „С „Набуко“ започна моята артистична кариера.“ „Набуко“ обуславя и много нови моменти в развитието на италианската опера: непознати дотогава драматизъм и динамика; яснота и правдивост на драматическия замисъл; искреност и неподправеност.

            Дебютът на операта е в Миланската „Ла Скала“ на 9 март 1842 г. Безспорният триумф на творбата бележи началото на едно дълго турне из много италиански и европейски театри. Според критиците „Набуко“ е тясно свързана със страстната личност на Верди, а успехът на операта до голяма степен се дължи на грандиозната разтърсваща мощ на „Va` Pensiero“, една от най-популярните в света мелодии, възпяваща носталгията на робите по родина и свобода. Италианците през XIX век, все още неоформени като нация и под доминацията на Австрия и Испания, приемат тази мелодия като своя национална песен, песен на хора, копнеещи да видят своята земя свободна от врагове и отново обединена.

 

Действащи лица

Набуко Навуходоносор, цар на Вавилон

Абигайл, незаконородена дъщеря на Набуко

Измаел, племенник на царя на Йерусалим

Захария, първосвещеник на евреите

Фенена, дъщеря на Набуко

Абдало, началник на стражата

Ана, сестра на Захария

Действието се развива в Йерусалим и Вавилон през 586 г. пр. н. е.

 

Съдържание:

Първо действие: Йерусалим

Сцена 1 – В храма на Йерусалим

            В храма на Соломон се стичат изплашени хора. Вавилонската войска начело с Набуко напредва бързо и всеки момент ще превземе изцяло Йерусалим. Всички безпомощно са обърнали поглед към бога Йехова и единствено нему се уповават за спасение. Сред всеобщия смут и напрегнато очакване на нападението един-единствен човек търси възможен изход – първосвещеникът Захария. Той е довел в храма със себе си Фенена, малката дъщеря на Набуко като неочакван, но безкрайно ценен залог в този твърде тежък за юдеите момент. Дъщерята на вавилонския цар е избягала от лагера на баща си. Предавайки се на евреите, тя цели единствено да предизвести своя любим Измаел за грозящата го смърт. Двамата млади се обичат отдавна, още откакто Измаел – племенникът на юдейския цар, е бил пратеник във Вавилон. Именно на тяхната любов разчита Захария, и най-вече на факта, че не друг а именно дъщерята на Набуко, царската наследница, е заложница. Може би този ще се окаже пътят да бъде постигнато примирие между двата народа, счита Захария. Първосвещеникът се стреми да вдъхне и кураж и мъжество на съотечествениците си, като ги повежда към града да посрещнат влага с бой, а на Измаел поверява Фенена, за да я пази. Сега е моментът Измаел и любимата му да се измъкнат от храма и да избягат, но Абигайл, по-голямата сестра на Фенена, е вече пред тях с двойна победа – освен че успява да превземе храма, тя е разкрила и любовта им. Само едно може да я умилостиви – Измаел да се отрече от любимата си. В противен случай и той, и Фенена са обречени на гибел. В храма нахлува тълпа, гонена от завоевателите. Вавилонските войски, предвождани от Набуко, са осквернили светилището. В знак на отмъщение Захария понечва да прониже с ножа си Фенена. Измаел обаче му попречва. Съотечествениците му мигом го проклинат, обявявайки го за изменник. Набуко решава да разруши храма, а евреите да отведе в робство.

 

Второ действие – Неверникът

Сцена 1 – Двореца на Вавилон

            Яростта на Абигайл се разпалва още повече. Случайно тя е узнала страшната истина, че е дъщеря на Набуко, но от негова робиня. Фактът, че се оказва двойно ограбена – без право да наследи трона и без обичта на Измаел – прави жаждата й за мъст неутолима. Абигайл копнее да заграби короната от Фенена, поставена временно на трона поради отсъствието на Набуко. В този сгоден час при нея пристига Великият жрец. Той моли Абигайл да завземе престола и да предотврати освобождаването на евреите от робство. Първите стъпки вече са направени – всички жреци разпространяват клеветата, че Набуко е убит. Абигайл приема предложението силом да се възкачи на вавилонския трон.

 

Сцена 2 – Зала във Вавилонския дворец

            Левите и Захария тайно се събират на молитва и на съвет. Малко след това Измаел моли свещенослужителите за милост, но всуе. За тях думите му са думи на предател. Ала Ана, дъщерята на Захария, им разкрива, че Измаел е спасил от смърт еврейка – Фенена е приела тяхната вяра. Вестите се сипят една след друга. Абдало съобщава на Фенена, че Набуко е уит, а жреците възкачват на престола Абигайл, която осъжда своята сестра и всички евреи на смърт. Фенена събира кураж и взема решение да брани короната с помощна на евреите. Набуко се завръща отново победител. Той заплашва със смърт жреците – изменници и Абигайл, провъзгласявайки самия себе си за „бог на земята“; ненадейно обаче внезапно губи разума си.

 

Трето действие: Предсказанието

Сцена 1 – Висящите градини на Вавилон

            Абигайл е обсебила властта. Великият жрец настоява тя незабавно да подпише смъртната присъда на евреите и на Фенена, за да бъде избегнат евентуален бунт. Властолюбката ловко подвежда Набуко и той лично подписва смъртните присъди. Само миг по-късно в помраченото му съзнание смътно проблясва мисълта, че заедно с евреите ще загине и Фенена. Късно. Нито молбите за милост, нито протестите му успяват да трогнат опиянената от могъществото да царува Абигайл.

 

Сцена 2 – Бреговете на река Ефрат

            Поробените евреи мислено се пренасят в родината. С тях е и Захария. Отвращение, ярост и жажда за възмездие се крият в неговите пророчески думи: „Не ще е дълго, додето царството на поробителя ще се сгромоляса – иде свободата!“

 

Четвърто действие: Разрушеният идол

Сцена 1 – Дворецът във Вавилон

            Кошмарни сънища не дават покой на Набуко. Той моли бога Йехова за помощ. Постепенно мисълта му се прояснява. Обзет е от неистов ужас – ще убият Фенена! Трябва да я спаси, но как? Абдало и част от войниците идват навреме при него. Заедно с тях Набуко се впуска да догони жреците и поведените на смърт.

 

Сцена 2 – Висящите градини на Вавилон

            Сетни мигове делят от смъртта Захария, Фенена и останалите евреи. Внезапната поява на Набуко и воините му ги спасяват. Набуко заповядва да сринат вавилонския идол и освобождава пленниците. Появява се Абигайл. Тя е погълнала отрова; разкаяна и умоляваща всички за прошка, тя умира. В обща молитва към бога Йехова, евреи и вавилонци се обединяват.