ОТЕЛО Опера в четири действия от Джузепе Верди

   Опера в четири действия от Джузепе Верди

   Либрето Ариго Бойто

   По едноименната трагедия на Уилям Шекспир

 

   Диригент-постановчик ИВАН КОЖУХАРОВ

   Режисьор ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА-БАКЪРДЖИЕВА

 

   Диригент на хора НЕВЕНА МИХАЙЛОВА

   Художник РАДОСТИН ЧОМАКОВ

   Хореография ГАЛИНА КАЛЧЕВА

   Концертмайстор ЙОРДАН КОВАЧЕВ

   Суфльор ДОРА ФЪРТУНОВА

Субтитри СРЕБРИНА СЛАВОВА

 

Корепетитори: СТАНКА АРГИРОВА – АПОСТОЛОВА, ОЛГА ДИЧЕВА, БИЛЯНА ГЕОРГИЕВА, МАРГАРИТА ПЕТРАНОВА, МИЛЕНА КОЛАРОВА, МИГЛЕНА СЛАВОВА

 

Сътрудници на постановката:

Завеждащ постановъчна част и театърмайстор ИВАН ФЪРТУНОВ

Ръководител художествено осветление КИРИЛ КАРАДИМОВ

Осветители ТАНЯ СТАВРЕВА, НИНА НЕДЕЛЧЕВА

Ръководител шивашко ателие КИЧКА ГРОЗЕВА

Шивачки КИЧКА КРОЗЕВА, МАГДА ГАЛЧЕВА, ДИМКА РУСЕВА

Ръководител гардероб ДИМКА РУСЕВА

Художник-изпълнител РОСЕН РУСЕВ

Коса и грим НАДЕЖДА ТАНЕВА

Художествено озвучаване ВЕСЕЛИН ПЕНЧЕВ

Мултимедия и фотоателие НЕДЯЛКО БАМБЕКОВ

Реклама и връзки с обществеността ЯНИТА ВОДЕНИЧАРОВА

 

История на създаването

            Колкото, от една страна, е голям успехът на „Аида“ сред слушателите, толкова, от друга, Верди е остро критикуван от някои музиканти и критици. Едно го обвиняват, че е написал това свое произведение под влиянието на Рихард Вагнер, други пък, че музиката му е остаряла. В едно свое писмо композиторът отбелязва: „Не искам вече да говоря за „Аида“. Ако тя ми донесе много пари, също така ми създаде много мъчения и артистично разочарование.“ Всичко това не остава без последствия – продуктивността на композитора рязко спада. Ще мине много време, докато той се реши да напише друга опера. „Аида“ и „Отело“ са разделени от един период от близо 17 години.

            Джузепе Верди написва малко произведения извън оперите си. Най-значителните от тях са създадени през този период. През 1873 г. композиторът поднася най-неочаквано на публиката един струнен квартет. Няколко месеца по-късно създава едно от най-величествените си произведения – Реквием, посветен на паметта на големия италиански писател Алесандро Мандзони, един от кумирите на Верди. Той написва и две църковни песни по текст на Данте и… Като че ли това е всичко. През 1880 година един от приятелите на композитора (и негов издател също), Джулио Рикорди, пише: „Тежко е да видиш човек като Верди, на когото на вид не могат да му се дадат и шейсет години (тогава той е на 67), когото никога не го боли глава и яде като младеж, който три-четири часа наред работи на слънце само със сламена шапка на главата и който упорито отказва да напише дори една нота.“

            През 1879 Верди се запознава в Милано с известния композитор и писател Ариго Бойто, автор на няколко опери, между които и „Мефистофел“ (1868), а така също и на много новели, стихове, либрета за опери, като например „Джоконда“ от Понкиели, и др. Това познанство довежда до плодотворни резултати. Бойто прави основна преработка на либретото на „Симоне Боканегра“, от което Верди остава извънредно доволен. Бойто се превръща в негов сътрудник. Плод на съвместната им работа са последните две опери на Верди – „Отело“ и „Фалстаф“.

            Поради факта, че драматичните аспекти на операта са от ключова важност за него, Верди е изключително внимателен и особено придирчив при избора си на сюжети. Следователно, повече от десетилетие, след като е решил да се оттегли от активна дейност, единствено качествено и припокриващо се с неговите критерии либрето би могло да улови неговия интерес и да го провокира да създаде нова опера. Широко известно е, че Верди нескрито се възхищавал на драматичните произведения на Шекспир и по време на цялата си кариера искал да създава опери, базирани на пиеси на гениалния английски драматург. Единственият му опит да го стори обаче бил през 1847-а с „Макбет“. Тогавашната премиера била относително успешна; двадесет години по-късно обаче, през 1865 в Париж преработената версия на „Макбет“ не била особено добре приета. „Крал Лир“, музиката на която пише дълги години, той унищожава преди всичко заради слабото според него либрето. През 1880 година Бойто предлага на Верди сценарий за либрето на Шекспировата драма „Отело“. Първоначално Верди отказва категорично да пише опера, но когато в края на годината Ариго Бойто занася във вилата му в Санта Агата готовото либрето, композиторът няма как да не се съгласи. Изработват заедно нов план за втори вариант на либретото, след което Верди се залавя за музиката. Когато композиторът започва създаването на операта си „Отело“, той вече е близо 70-годишен. Верди работи над нея в продължение на пет години. Никоя своя опера дотогава композиторът не е писал толкова дълго време. Това се дължи както на напредналата му възраст, така и на голямата му почит към Шекспир.

            Смята се, че либретото на „Отело“ е идеалният, съвършеният текст за опера. Като композитор и истински познавач на жанра, Ариго Бойто написва твърде удобно своето либрето: действието е извънредно сбито, изхвърлени са много подробности (дори и сцената на отвличането на Дездемона), първото действие на драмата също липсва и т.н. Характеристиката на образите е запазена, което особено много помага на Верди да обрисува музикално главните герои вярно и пълно.

            Премиерата на „Отело“ е на 5 февруари 1887 година в Миланската „Скала“ и предизвиква истински фурор. Старият майстор на италианската опера за пореден път по неподражаем начин демонстрира недостижимата си класа и талант.

            В България операта „Отело“ е изпълнена за пръв път през 1992 година в Софийската народна опера под диригентството на Тодор Хаджев. Режисьор е Николай Веков.

 

Действащи лица:

Отело, мавър, губернатор на Кипър и главнокомандващ на венецианската флота

Дездемона, съпруга на Отело

Яго, адютант на Отело

Емилия, жена на Яго и прислужница на Дездемона

Касио, капитан

Родриго, венециански благородник

Лодовико, посланик на Венеция

Монтано, предишният губернатор на Кипър

Вестител

Войници, моряци от венецианската фрота, придворни дами; венециански благородници, бойци, жители на Кипър, прислужници, деца.

Действието се развива в пристанищен град на остров Кипър в края на XV век.

 

 

Съдържание:

Първо действие

Пред замъка, недалеч от пристанището

            Пристанище на остров Кипър. Бурна нощ. Край брега се е събрал кипърският народ, който с трепет и безпокойство очаква своя губернатор, мавърът Отело. Под негово командване венецианската флота е победила турците. Множеството, сред което е и първият помощник на Отело – Касио, с тревога наблюдава борбата на моряците с бушуващата стихия. Най-сетне корабите успяват да достигнат заветния бряг. Народът ликува. Само двама души не се радват на спасението на Отело и неговата флотилия – Яго – адютантът на мавъра, и богатият венецианец Родриго, който е безнадеждно влюбен в съпругата на Отело Дездемона.

            Яго от все сърце ненавижда Отело, защото мавърът е направил капитан на флота и свой помощник не него, а Касио. За което той се е заклел да си отмъсти. На вече опустелия площад Яго казва на Родриго да не губи надежда и му обещава да му помогне да съблазни Дездемона.

            Народът се събира в таверната, за да отпразнува победата над турците. Коварният Яго успява да напие Касио почти до безсъзнание, наливайки му, въпреки протестите на капитана, чаша след чаша вино и вдигайки тост след тост за Отело и Дездемона, неговата съпруга.

            Влиза Монтано, за да подкани Касио да застъпи на стража, но се стъписва, виждайки последния мъртво пиян и едва-едва държащ се на краката си. За негова огромна изненада Яго му съобщава, че именно по този начин младият капитан прекарва всичките си вечери. Вбесен от подигравките на Родриго за неговото пиянство, Касио вдига скандал. Глух за призивите на Монтано да обуздае гнева си, капитанът изтегля от ножницата своя меч и се заканва да строши с него главата на Монтано. Двамата започват да се дуелират, а междувременно Яго праща Родриго да вдигне тревога. Касио тъкмо е нанесъл рана на Монтано, когато влиза Отело.

            Той нарежда и на двамата да свалят своите мечове, след което приканва „честният“ Яго да каже какво е предизвикало дуела; Яго обаче отговаря, че не знае причината. Тогава мавърът се обръща към Касио, който обаче е безкрайно смутен и объркан и не е в състояние да обясни или оправдае своите действия. Когато Отело вижда, че Монтано е ранен, изпада в страшен гняв. В този момент влиза Дездемона и, вбесявайки се още повече от това, че покоят на съпругата му е нарушен, Отело отнема на Касио капитанския чин.

            Кипърците се оттеглят и Отело и Дездемона остават сами. Влюбените са безмерно щастливи, че са отново заедно. Те се целуват и се отправят обратно към замъка.

 

Второ действие

В замъка, зала, гледаща към градината

            Яго уговаря Касио да потърси помощта на Дездемона – ако тя проговори с Отело, би могла да го убеди да върне на младежа капитанския чин. Само с нейна помощ Касио би успял да спечели отново благоразположението на Отело, защото мавърът не е в състояние да откаже нищо на любимата си. От прозореца се виждат разхождащите се в градината Дездемона и Емилия, жената на Яго. Касио се доближава до Дездемона. Наблюдавайки ги от прозореца, Яго дава израз на нихилистичните си вярвания чрез добре познатото кредо (Credo in un Dio crudel / „Аз вярвам в един жесток Бог“).

            В стаята влиза Отело. Яго, преструвайки се, че не го е забелязал, казва – уж сам на себе си – че е дълбоко притеснен. Касио отдалече съзира влезлия Отело и дискретно се отдалечава. Мавърът пита своя адютант какво го тревожи; последният обаче се измъква, давайки неясни и убегливи отговори. Накрая намеква, че Касио и Дездемона имат любовна връзка. Отело усеща надигащата се в сърцето му ревност, все пак обаче първо поисква доказателство, че Дездемона му е изменила.

            Тълпа от деца, моряци и кипърци наобикалят Дездемона, възхвалявайки нейната красота, чистота и благородство. Те я отрупват с цветя и дарове и на тръгване й пожелават щастие.

            Дездемона носи на Отело молбата на Касио да бъде възстановен на поста си. Отело раздразнено й отговаря да го занимава с това някой друг път, оправдавайки се с главоболие. Дездемона се опитва да върже челото на съпруга си с ленена кърпичка, избродирана с ягоди, която сам той преди време й е подарил; Отело обаче гневно я захвърля на земята с думите, че не му е нужна. Емилия прибира кърпичката. Дездемона моли Отело за прошка. Настрани, Яго заповядва на Емилия да му даде кърпичката. Когато тя отказва, адютантът насила я изтръгва от ръцете й.

            Отело отпраща всички и пее за това как вече вярва, че Дездемона може да му е изневерила. Яго се връща, и мавърът поисква от него доказателство за неверността на своята жена. В отговор адютантът му разказва как веднъж, когато се случило с Касио да спят в една стая, го дочул да говори на Дездемона в съня си. Насън, добави Яго, Касио казал на Дездемона, че трябва да бъдат много внимателни, за да не бъде разкрита тяхната любов. Разбира се, добавя Яго, сънищата не доказват нищо; отбелязва обаче, че предишния ден е видял Касио да държи Дездемонината избродирана с ягоди кърпичка. Заедно, Отело и неговият адютант се заклеват да отмъстят на изменниците.

 

Трето действие

Тронната зала на двореца. По-малка зала в близост до нея

            Яго обяснява на Отело плана си да примами Касио тук и да разговаря с него, докато самият Отело, скрит, наблюдава. Той излиза да доведе Касио. Влиза Дездемона и напомня на своя съпруг за молбата на Касио да му бъде върнат капитанския чин. Мавърът Й отвръща, че все още го мъчи ужасно главоболие, и я моли да увие кърпичката си около челото му. Младата жена вади кърпичка, Отело обаче настоява за онази с избродираните ягоди. Когато Дездемона казва, че тя не е у нея, мавърът заявява, че тази кърпичка е талисман и лош късмет ще я сполети, ако я загуби. Съпругата му отговаря, че по този начин той се опитва да игнорира молбата на Касио, и колкото повече се старае да го върне на тази тема, толкова по-настоятелно Отело иска от нея бродираната с ягоди носна кърпичка, която й е подарил в деня на сватбата им.

            Отело оплаква своята съдба. Когато Яго се провиква: „Касио е тук!“, мавърът се скрива, а Касио и Яго влизат. Касио казва, че се е надявал да завари Дездемона тук, понеже е нетърпелив да разбере доколко е имала успех, предавайки молбата му на Отело. Яго го приканва да му разкаже авантюрата си с тази жена. На въпроса на Касио за коя точно жена става дума, Яго тихичко, тъй, че скритият Отело да не може да го чуе, прошепва „Бианка“ (а именно – настоящата любовница на Касио). Докато Касио се смее на своите любовни авантюри, Отело мисли че той всъщност говори за Дездемона. В разговора, който чува само отчасти, изглежда, че Касио разказва на Яго за своя тайна обожателка, друга жена, оставила му носна кърпичка като символичен знак. При подканите на Яго да продължава с историята, Касио вади въпросната кърпичка; адютантът тутакси я сграбчва и, знаейки, че е на Дездемона, протяга ръката си така, че скритият Отело да може да я види. След това се обръща към Касио и го закача и дразни, докато в своето скривалище Отело изгаря от гняв.

            Прозвучават тръби, известяващи пристигането на посланика на Венеция. Яго предупреждава Касио, че трябва незабавно да си върви, освен ако не иска да се озове лице в лице с Отело. Касио излиза. Отело е взел решение да убие своята съпруга, удушавайки я в леглото й, докато в същото време Яго се погрижи за Касио.

            Влизат Лодовико, Дездемона, Емилия, Родриго и други видни личности. Когато лодовико отбелязва отсъствието на Касио, Яго му казва, че е бил разжалван, Дездемона обаче добавя, че скоро ще бъде възстановен на поста си. На озадачения Лодовико Яго обяснява, че думите на Дездемона вероятно се дължат на собственото й желание това да се случи. Младата жена не отрича това, тъй като, както заявява, Касио й е безкрайно симпатичен. Отело я нарича демон и се нахвърля върху й, почти успявайки да я удари, ала бива възпрян от Лодовико. Веднага след това Отело заповядва да се яви Касио. При неговото идване мавърът започва да чете (прекъсвайки четенето с обиди по адрес на Дездемона) писмо от дожа, в което той призовава него, Отело, обратно във Венеция, като на Касио е отредено да го замести като губернатор на Кипър. Извън себе си от ярост, Отело грубо блъсва Дездемона на земята.

            Падналата на земята Дездемона горко ридае. Същевременно всички присъстващи едновременно изразяват своите чувства: Емилия и Лодовико утешават младата жена, Касио се диви на неочаквания обрат на съдбата, а Родриго оплаква скорошното заминаване на Дездемона. Отделени настрана, Яго първо заявява на Отело, че именно тази нощ е нощта на отмъщението, след което дава съвет на Родриго: единственият начин да осуети заминаването на своята възлюбена е новоизбраният губернатор на Кипър да умре. Яго окуражава Родриго да убие Касио именно нощес.

            Отело заповядва на всички да напуснат. Дездемона понечва да иде при него, за да го утеши, ала Лодовико я дръпва назад, докато Отело сипе по нея проклятия. Мавърът бълнува несвързано за кърпичката, след което пада в безсъзнание. Тържествуващият Яго стъпва с пета върху челото на припадналия Отело, след което се отдалечава. Отвън долитат възгласите на възхвала в чест на Отело на кипърския народ.

 

Четвърто действие

Покоите на Дездемона. Запалена лампа пред портрет на Дева Мария

            Емилия помага на Дездемона да се приготви за сън. Дездемона моли своята приятелка да извади сватбената рокля, с която се е венчала, и й казва, че ако умре, би желала да я погребат, облечена в нея. Емилия я заклева да не говори така. Дездемона си спомня, че навремето нейната майка е имала прислужница, наречена Барбара, която се влюбила в мъж, ала, когато той я изоставил, бедната девойка, изгубила своя разсъдък, пеела песента за върбата… След като Емилия излиза от спалнята, Дездемона казва вечерната си молитва (Аве Мария) и си ляга.

            В спалнята тихо се промъква Отело. Три пъти целува той своята съпруга; тя се събужда. Отело я пита дали е казала молитвата си преди лягане, тъй като той не желае да убива нейната душа. Дездемона го моли за милост, милост и за двама им: и за нея, и за самия Отело. Мавърът я обвинява в грях, казвайки, че трябва да я убие заради любовта й към Касио. Дездемона отрича и го моли да призове Касио, за да потвърди нейните думи. Касио е вече мъртъв, казва ѝ мавърът. Напразни са моблите за пощада на младата жена – с думите, че вече е твърде късно за това, Отело започва да я души.

            На вратата почуква Емилия с вестта, че Касио е убил Родриго. С последния си дъх Дездемона прошепва, че е била несправедливо обвинена, и умира. Емилия нарича Отело убиец, той язвително й отговаря, че Яго му е дал неопровержимо доказателство за изневярата на Дездемона. Мавърът сипе заплахи срещу Емили, която започва да вика за помощ. На виковете й се притичват Яго, Касио и Лодовико. Емилия заповядва на Яго да отрече думите на Отело; той отказва. Отело заявява, че кърпичката, която Дездемона е дала на Касио, е достатъчно доказателство. Ужасена, Емилия обяснява, че тази кърпичка е била открадната от самия Яго; Касио потвърждава нейната история. Влиза Монтано, който съобщава, че със сетния си дъх Родриго му е разкрил пъкления план на Яго. Последният, размахвайки заплашително меча си, побягва.

            След като осъзнава какво в действителност се е случило, Отело се хвърля с вопли върху бездиханното тяло на Дездемона. После измъква изпод ризата си кинжал и се пробожда с него. Останалите напразно се опитват да го възпрат – вече е твърде късно. Преди да издъхне, Отело допълзява до своята съпруга и я целува. После пада мъртъв до нея.