ТАКА ПРАВЯТ ВСИЧКИ ЖЕНИ Комична опера от В. А. Моцарт
Комична опера от В. А. Моцарт
Либрето Лоренцо да Понте
Диригент - ИВАЙЛО КРИНЧЕВ
Режисьор - ИВАН ПОПОВ
Диригент на хора - НЕВЕНА МИХАЙЛОВА
Хореография - ГРИША РОГЛЕВ
Концертмайстор - ВАНЯ ЗЛАТЕВА
Помощник-режисьор - ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА
Корепетитор - МИРА ИСКЪРОВА
Суфльор - ДОРА ФЪРТУНОВА
Субтитри - СРЕБРИНА СЛАВОВА
За творбата
След премиерата на „Дон Жуан“ във Виена през май 1788 Моцарт отново насочва интереса си към симфоничния жанр. До края на същата година той написва трите си последни и най-значими симфонии: №39 – в Ми-бемол мажор, №40 – в Сол-минор, и №41 – Юпитер – в Ми-бемол мажор. Когато през лятото на следващата година император Йосиф II (вероятно по предложение на Лоренцо да Понте, тогава все още подвизаващ се като придворен поет) му „възлага“ създаването на опера, Моцарт се намира в доста труден момент; всъщност по онова време композиторът е в по-окаяно от когато и да било финансово състояние. Да Понте написва либретото, императорът го харесва и предлага на Моцарт солидната за тогава сума от двеста златни дуката за създаването на музиката. При тези обстоятелства композиторът няма как да не приеме, макар либретото първоначално да не му допада твърде. Да Понте е намерил вдъхновение в една истинска случка, която станала сред придворните и предизвикала доста шум с определено пикантния си характер. Всъщност либретото се нарича „Така правят всички (жени), или Школа за влюбени“. Текстът, както и тези на другите две Моцартови опери, написани върху либрета на Лоренцо да Понте е на италиански език.
Още през септември Моцарт започва усилена работа върху операта и през декември тя вече е изцяло завършена. По това време композиторът кани на гости Йозеф Хайдн, който присъства на първата генерална репетиция на „Така правят всички“. Премиерата на новата опера е на 26 януари 1790 под диригентството на самия композитор. Виенската публика не посреща особено ентусиазирано произведението, а и отзивите на критиката не са особено възторжени.
У нас „Така правят всички“ се играе за пръв път на сцената на Варненска опера през 1961 г. Диригент е Недялко Недялков, а постановката е на Николай Николов.
Действащи лица:
Фиордилиджи и Дорабела, сестри
Гулиелмо, годеник на Фиордилиджи; офицер
Ферандо, годеник на Дорабела; офицер
Деспина, камериерка на двете сестри
Дон Алфонсо
Съдържание:
Гулиелмо и Фернандо са млади офицери, сгодени за сестрите Фиордилиджи и Дорабела. В разговор с дон Алфонсо, заклет ерген, който упорито настоява, че няма жени, верни в любовта, те се опитват да го убедят в противното, сочейки за пример собствените си годеници. Старият скептик обаче е неразубедим. Той предлага на Гулиелмо и Ферандо да се обзаложат, че ако следват съветите му, сами ще могат да се убедят в неверността на Фиордилиджи и Дорабела. Гулиелмо и Ферандо тутакси приемат облога.
Сестрите Фиордилиджи и Дорабела трепетно очакват своите годеници. Вместо тях обаче пристига дон Алфонсо, с лоша новина при това – на Гулиелмо и Ферандо им е заповядано незабавно да заминат на война. Малко по-късно към двете отчаяни девойки се присъединяват и техните „съкрушени“ любими. Следва сърцераздирателно изпращане: целувки през сълзи, клетви за вярност и вечна любов…
Гулиелмо и Ферандо скришом върлят на дон Алфонсо изпълнени със задоволство погледи; нима са нужни повече доказателства за любовта на момичетата. Донът обаче настоява играта да продължи докрай. Идва моментът на заминаването. Двамата офицери се качват на кораба.
Дон Алфонсо планира да изкуши двете сестри, представяйки им маскираните до неузнаваемост Гулиелмо и Ферандо като техни пламенни обожатели. Целта му е, разбира се, да докаже на младежите непостоянството на нежния пол. Останали сами, Фиордилиджи и Дорабела се чувстват ужасно нещастни. Напразни са усилията на Деспина, тяхната камериерка, да ги утеши. Опитният дон Алфонсо обаче находчиво успява да привлече хитрата камериерка на своя страна и оттук нататък планът му влиза в ход. В дома на сестрите идват двама чужденци, облечени в дрехи от Изтока, с фесове и дълг мустаци, които още с влизането започват усърдно да сипят комплименти по адрес на девойките и им се обясняват в любов. Фиордилиджи и Дорабела, крайно възмутени, са готови да ги изгонят още в същата минута. Намесва се обаче дон Алфонсо, който се преструва, че въпросните чужденци са негови приятели, и помолва девойките поне от учтивост и в името на гостоприемството да не ги изгонват. Естествено, Гулиелмо и Ферандо отново ликуват. Въпреки че според тях Фиордилиджи и Дорабела вече извън всякакво съмнение са доказали своята вярност, скептикът Алфонсо е непреклонен – играта не бива да се прекъсва.
Колкото и настойчиво преоблечените Гулиелмо и Ферандо да продължават да ухажват двете сестри обаче, те нито за миг не се впечатляват от славословията им. Фиордилиджи и Дорабела са безутешни – годениците им са далеч – и не обръщат никакво внимание на прочувствените серенади, които мнимите чужденци устройват под прозорците им. На свой ред опустошените от несподелената си любов „чужденци“ поглъщат „отрова“. На уж предсмъртните им стонове се притичват Деспина и двете сестри. Обзети от паника, Фиордилиджи и Дорабела изпращат Деспина за доктор, а самите те се суетят безпомощни. Идва Деспина, преоблечена като лекар, и дава на „отровените“ някакво лекарство, от което те като по чудо „оздравяват“. Сестрите – учудени и силно впечатлени от силата на любовта им – започват да се отнасят далеч по-благосклонно към двамата чужденци, които се възползват от подходящия момент и се осмеляват да помолят девойките за по една целувка. Възмутени от дън душа, сестрите отново отказват. Колкото и Гулиелмо и Ферандо да са щастливи от този развой на събитията обаче, дон Алфонсо отказва да се признае за победен.
Фиордилиджи и Дорабела са крайно разгневени от настойчивостта на двамата нагли „чужденци“, но хитрата Деспина успява да ги успокои с приказки за неверността на мъжете: та нима те могат да бъдат сигурни, че техните годеници в този момент не преследват други жени?! Според нея няма нищо лошо в това девойките да се държат малко по-мило с тези приятни младежи, които освен всичко друго са и толкова отчаяно влюбени в тях. Една безобидна разходка с тях, казва Деспина, би била нещо напълно приемливо.
След всичко това Фиордилиджи и Дорабела вече са убедени, че в това да се позабавляват н чужденците няма нищо лошо и дори взаимно си споделят коя кого харесва повече: на Дорабела повече й допада Гулиелмо, Фиордилиджи пък намира Фернандо за по-привлекателен. Без да подозират, те са си разменили годениците. Дорабела и Гулиелмо успяват по-бързо да намерят общ език и неусетно започват да флиртуват; Дорабела дори подарява за спомен на милия „чужденец“ медалионът на Фернандо. Фернандо е съкрушен: излиза, че неговата годеница наистина се е оказала невярна. Затова пък Гулиелмо е щастлив, защото Фиордилиджи си остава неподатлива за ухажванията.
Двете сестри обменят впечатления. Дорабела, която намира своя „чужденец“ много симпатичен, уговаря сестра си да не загърбва приятната авантюра. Фиордилиджи, след известни колебания, накрая все пак отстъпва пред ухажванията на преоблечения Фернандо, при което и Гулиелмо е обзет от отчаяние на свой ред. Идва Деспина и заявява на двамата „чужденци“, че двете сестри са склонни не само да се омъжат за тях, но и дори да ги последват в родината им. Сега вече Гулиелмо и Фернандо няма как да не са убедени – така правят всички жени…
Дон Алфонсо обаче категорично заявява, че ескпериментът трябва да се доведе до край. В дома на Фиордилиджи и Дорабела кипят сватбените приготовления. Налага се да се повика и нотариус. В тази роля влиза Деспина, която изпращат да го повика. „Нотариусът“ написва брачните договори. В момента на подписването им нахълтва дон Алфонсо и съобщава, че Гулиелмо и Ферандо са се завърнали и идват насам. В настаналата суматоха двамата „чужденци“ изчезват и след малко се появяват Гулиелмо и Ферандо, които, напълно заслужено и водени от справедливия си гняв, вдигат огромен скандал. Изплашените Фиордилиджи и Дорабела започват да молят за прошка. Деспина признава, че се е преоблякла като нотариус. Всичко окончателно се изяснява, когато Гулиелмо и Ферандо изчезват за малко и се появяват отново, преоблечени в костюмите си на чужденци. Те прощават на своите годеници. Дон Алфонсо е напълно удовлетворен: та нали тъкмо той твърдеше, че така правят всички жени…