ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Жалила — мецосопран

Самсон — тенор

Върховен жрец на бог Дагон — баритон

Абимелех, сатрап на Газа — бас

Стария евреин — бас

Вестител — тенор

Първи филистимлянин — тенор

Втори филистимлянин — бас

Евреи, филистимляни, жреци, жрици, весталки, танцьорки, роби.

Действието се развива в град Газа — Палестина, в библейско време — 1150 г. пр. н. е.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

„Самсон и Далила“ е третата опера на Сен-Санс. Първите две негови опери — „Жълтата принцеса“ и „Сребърното звънче“ са приети твърде хладно от страна на публиката и критиката, докато творбите му от други жанрове имат голям успех. Няколко негови произведения, като бележития Концерт за виолончело, чудесния Втори концерт на пиано и оркестър и особено трите симфонични поеми — „Фаетон“, „Чекръкът на Омфала“ и „Танца на мъртвите“, правят композитора извънредно популярен. Това подтиква Сен-Санс да насочи отново силите си в областта на операта. Търсейки сюжет, той се спира на известната библейска легенда за Самсон, чиято свръхчовешка сила се криела в косата му. Композиторът твърде дълго се колебае дали да напише оратория или опера по този сюжет, но най-после решава да създаде оперно произведение. За това негово решение допринася и либретото на Фердинанд Лемер (1832–1879), който вместо за оратория написва текст за опера. Сен-Санс е много приятно изненадан от качествата на либретото и се залавя за работа. Когато операта е нахвърляна почти изцяло в скици, композиторът я предлага на дирекцията на Гранд опера, но тъй като първите му творби в този жанр не са имали успех, предложението на Сен-Санс е отклонено. В един разговор с Лист Сен-Санс му споменава за отказа на театъра. Ференц Лист, който по това време е диригент на операта във Ваймар, веднага предлага „Самсон и Далила“ да бъде изнесена в неговия театър. По този повод Сен-Санс отбелязва: „Не само че Лист настоя да се представи «Самсон и Далила» във Ваймар, но без него моята творба не би съществувала. Моите предложения (за изнасянето на операта в Гранд опера в Париж, б. а.) бяха посрещнати с такава враждебност, че аз се бях отказал да я пиша. От нея имаше само нечетливи скици. Тогава именно във Ваймар говорих за нея на Лист, който на доверие, без да се чуе нито една нота, ми каза: «Завършете творбата си, аз ще накарам да я представят тук.»“ Събитията от 1870 г. (Френско-пруската война, б. а.) забавят представянето с няколко години.

Първото представление на „Самсон и Далила“ е на 2 декември 1877 г. във Ваймар под диригентството на Ференц Лист. Операта е посрещната с голям интерес от публиката. Композиторът посвещава това свое произведение на прочутата певица Полина Виардо — Гарсия. Във Франция „Самсон и Далила“ излиза на сцената цели тринадесет години след изнасянето й във Ваймар, и то не в Париж, а в Руан. Оттогава обаче тази опера се утвърждава като едно от представителните творения на френската музика и влиза в репертоара на почти всички големи оперни театри в света. На парижка сцена „Самсон и Далила“ е изнесена на 23 ноември 1892 г.

Българската премиера на „Самсон и Далила“ е през 1924 г. Творбата се изнася от Софийската народна опера в постановка на диригента М. М. Златин и режисьора Н. Д. Веков.

СЪДЪРЖАНИЕ

Площад в Газа. Още преди зората да изгрее, евреите са се събрали на площада пред храма на бог Дагон. Те отправят горещи молби към своя бог: нима той е изоставил избрания си народ, та е допуснал да бъдат покорени от филистимляните. Кожарят Самсон, който се слави с огромната си сила, се старае да ободри съотечествениците си; не с молитви ще се отърват от омразните завоеватели, а със сила — те трябва да обединят силите си и да прогонят нашествениците. Отначало, изплашени от смелите думи на Самсон, евреите се отдръпват от него, но постепенно пламенните му слова ги въодушевяват и те изказват готовността си да го следват в борбата за освобождение. Събуден от войнствените викове на тълпата, на площада се появява сатрапът на град Газа Абимелех, придружен от множество свои приближени и филистимлянски войници. За да укроти възбудения еврейски народ, Абимелех отправя остри заплахи: „Евреите, казва той, са създадени да бъдат роби и ако те се осмелят да повдигнат въстание, ще бъдат безмилостно избивани“. Думите на сатрапа разгневяват подтиснатите. От тяхно име Самсон отговаря, че скоро ще дойде краят на робството им. Разяреният Абимелех заповядва на войниците си да разгонят народа и сам с изваден меч се хвърля към беззащитните хора. Самсон смело излиза срещу него. Той изтръгва меча на Абимелех от ръцете му и го забива в гърдите на сатрапа. Неочакваната постъпка на Самсон предизвиква смут сред филистимляните. Когато разбират, че техният водач е умрял, нашествениците в пълно безредие се разбягват. Самсон призовава сънародниците си да го последват и всички евреи се спущат да преследват омразните филистимляни. Като вижда убития Абимелех, жрецът разбира, че поробените са се разбунтували, и яростно ги проклина Дотичва задъхан филистимлянин и му съобщава лоша вест: евреите, предвождани от Самсон, са победили филистимляните. Върховният жрец се заклева да отмъсти на Самсон. Той предсказва неговата гибел: смъртта на Самсон ще дойде от жената, която той обича. След това Върховният жрец нарежда да бъде отнесено тялото на сатрапа, а филистимляните да се подготвят за предстоящия празник на пролетта. Евреите са щастливи от спечелената битка. Старейшините посрещат тържествено Самсон. Започва празникът на пролетта. От храма излизат филистимлянските девойки начело с прекрасната Далила и започват танци. Далила престорено се възхищава от силата и красотата на Самсон. По време на огнените танци тя се доближава до него и му признава любовта си. Девойката успява да му прошепне, че тази нощ ще го чака да дойде при нея. Самсон е завладян от красотата на Далила и не може да откъсне очите си от красавицата. Един стар евреин го предупреждава да не се доверява на хубавата филистимлянка, но Самсон вече е напълно завладян от нейната красота.

Градина пред дома на Далила. Привечер. Далила очаква идване на Самсон. Прекрасната филистимлянка замисля отмъщение над победителя на своите сънародници. Идва Върховния жрец. Той разкрива на девойката, че Самсон притежава свръхчовешка сила и че предводителят на евреите ще донесе още по-големи нещастия на техния народ. Обаче никой не знае тайната на неговата сила. Затова с ласките си Далила е длъжна да накара Самсон да й се довери. Девойката се заклева пред Върховния жрец да изпълни неговата воля: тя ще направи всичко, за да бъде унищожен този враг на техния народ. Върховният жрец я благославя и си отива. Нощта настъпва. Надига се буря: по небето проблясват светкавици и отекват гръмотевици. Идва Самсон. Той разбира, че тази му любов е пагубна за него, но не е в състояние да подтисне своята страст. Самсон е разяждан от колебания и съмнения и в душата му се борят любовта и дългът. Далила вижда неговото смущение и се хвърля в обятията му. Тя пламенно го уверява в своята любов. С мъка Самсон успява да се овладее и казва, че е дошъл при нея, за да се сбогува. Обаче със сластни думи и горещи ласки коварната филистимлянка успява да го омае. Самсон не може да устои. Загубил власт над себе си, той и разкрива любовта си. Далила му говори за щастието, което го очаква. Сред любовните думи филистимлянката запитва Самсон в какво се крие силата му, която я е пленила. Въпросът на Далила стряска еврейския предводител и обхванат от съмнение, той замълчава. Тогава Далила отправя към него презрителни нападки и се прибира в къщата си. Заслепен от пагубната си страст и нанесената му обида, Самсон се спуска след нея. Бурята се разразява с пълна сила. Тъмни сенки навлизат в градината — това са войните на Върховния жрец, които чакат сигнала на филистимлянката. Изведнъж на балкона се появява Далила. Тя тържествува: в ръцете си държи отрязаната коса на Самсон; тайната на неговата сила е разкрита. Сега Далила, обхваната от зловеща радост, вика войните на Върховния жрец, за да заловят обезсиления вожд на евреите.

Мрачно подземие на затвора в Газа. Филистимляните са заловили и ослепили Самсон. Тук, в подземието, сляп и окован във вериги, той е привързан към огромен воденичен камък и е принуден да го върти денонощно. След неговото залавяне филистимляните са победили евреите и те отново са роби. В съседните подземия гинат много евреи. Самсон чува техните стенания и, проклятия и се чувствува виновен за страданията им. Неочаквано в подземието идват филистимлянски войници. Те развързват Самсон и го отвеждат.

Вътрешността на храма на бог Дагон. Филистимляните празнуват победата си над евреите. Започват жертвоприношенията. Весталките се впускат във вихрени танци. Стражите довеждат ослепения Самсон. Филистимляните се присмиват над нещастния слепец. Далила с подигравки и злъчни насмешки му припомня минутите, прекарани в нейните обятия. Самсон дълбоко преживява нещастието, сполетяло го само поради неговата безумна любов. Той горещо моли своя бог да му върне изгубената сила. Жреците запалват свещения огън в огромните жертвеници, които се намират в средата на храма до двете големи колони. Върховния жрец иска да продължи издевателствата си над Самсон и го накарва да вземе участие в жертвоприношението. Сега подигравките над него преминават всякаква граница. Това довежда вожда на евреите до силно възбуждение и Самсон опира ръцете си до двете колони, на които се държи покривът на храма. С върховно напрежение на мускулите си той успява да ги отмести. Колоните с трясък падат, а след тях се срутва и целият покрив. Храмът на бог Дагон се превръща в развалини, сред които загиват всички…

МУЗИКА

Операта „Самсон“ е най-значителното произведение на Сек-Санс от този жанр и заема определено място в оперната литература на Франция. То е изградено в духа на най-хубавите традиции на френската национална музикална школа. Независимо от библейския сюжет „Самсон и Далила“ е дълбоко национално френско произведение, в което композиторът е разкрил цялостно дарованието си на тънък и проникновен психолог и подчертаното си чувство към оперната драматургия. Музикалните образи в операта са ярки и релефни, особено тези на двамата главни герои Самсон и Далила. Тук Сен-Санс показва и огромното си майсторство да обрисува душевните състояния и стълкновения на героите. Особено цялостен и жив е образът на Далила, изграден в една особена интонационна сфера и наситен с префинена ориенталска екзотика и емоционалност. Авторът е дозирал с много чувство за мярка чертите и на пламенна жена и коварна изкусителка. Въпреки дълбоките душевни сътресения у Самсон неговият образ е по-единен и не е така сложен. Показани са различни страни от неговия характер, но доминираща е силата и непоквареността на чувствата му.

Още в началото на първо действие слушателят бива грабнат от наситения с дълбоки чувства встъпителен хор, в който са предадени състоянието и настроението на поробения народ Хорът е написан с голямо майсторство и прави впечатление с интересната си полифонична звучност. При сцената със сатрапа Абимелех музиката придобива напрегнатост, а от репликите на Самсон блика смелост и възторженост. Тук също хорът играе главна роля. Сцената завършва с героичната постъпка на Самсон, което е предадено с музика, бликаща от оптимизъм и бодро настроение. Веднага след това обаче, при предсказанието на Върховния жрец, което подсказва бъдещите трагични събития, отново настъпва подтисната напрегнатост. Като силен контраст прозвучава сцената на Далила с девойките; тук централно място заема нейната голяма ария, която е един от най-ценните епизоди в цялата опера. В нея има вложени разнообразни чувства — от нежна поетичност и грация до пламенни любовни преживявания. Дамският хор е лек, ефирен, а балетната музика носи много финес, изящество и екзотика.

Второто действие започва с оркестрово встъпление, което довежда до необходимата емоционална атмосфера на голямата сцена на Далила. Тук драматичността в партията на Далила достига до най-висока степен. Драматизмът и разразилата се буря допринася за емоционалното възприемане на развиващите се по-нататък събития. След голямата тричастна ария на Далила „Любов“ един от най-популярните откъси от операта, настъпва драматургичната кулминация: големият дует на Самсон и Далила. В тазя сцена е и третата, също много популярна ария на Далила. С особено проникновение са предадени в музиката съмнението, колебанието и душевната борба у Самсон.

Цялата картина в подземието, в което е измъчван ослепеният вожд на евреите, е силно драматична. Тук композиторът майсторски рисува физическите и моралните страдания на героя. Особено въздействуващ е задкулисният хор. Той е един от най-силните епизоди, в които доминира трагедийността. Втората картина на трето действие — в храма на бог Дагон — е контрастна на тази в затвора. Празничното настроение властвува над всичко: и в хора, и в партията на жреците, и в танците. Следващата сцена е съвършено различна. В музиката при подигравките над Самсон от филистимляните се чувствува някаква напрегнатост, която се сгъстява още повече при закачките на Далила. Тревожността постепенно нараства, особено в партията на завладения от мисълта за отмъщение Самсон. Тя се превръща в бурно-драматично звучене при събарянето на храма, в който загиват всички.