СЕЛСКА ЧЕСТ Опера в едно действие от ПИЕТРО МАСКАНИ

Опера в едно действие от ПИЕТРО МАСКАНИ

 

Либрето Джовани Тарджони-Тоцети и Гуидо Менаши
По едноименната сицилианска новела на Джовани Верга от 1884

Диригент ИВАН КОЖУХАРОВ
Режисьор ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ
Асистент-режисьор- ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА-БАКЪРДЖИЕВА
Художник- ИВАН ПОПОВ
Диригент на хора - МАЛИЕЛА БОНЧЕВА-ЧОЛАКОВА
Концертмайстор - ЙОРДАН КОВАЧЕВ
Суфльор - ДОРА ФЪРТУНОВА
Субтитри - СРЕБРИНА СЛАВОВА

 

            Пиетро Маскани е италиански оперен композитор, положил началото на направлението в оперното творчество, познато под името „веризъм“. Това направление се появява първо в италианската литература през втората половина на XIX век и в края на столетието преминава и в музиката – най-напред в оперите на Маскани и Леонкавало. Всъщност първото произведение в историята на музикалната литература, написано във веристичен стил, е „Селска чест“ от Маскани. Композиторът в продължение на повече от половин век твори в областта на операта и създава над петнадесет творби, между които „Приятелят Фриц“ (1891), „Изабо“ (1921), „Нерон“ (1935) и др. Най-значима обаче си остава първата му опера – „Селска чест“.

            Маскани е роден на 7 декември 1863 година в Ливорно. Започва да учи музика от малък. По-късно постъпва в Миланската консерватория, имайки привилегията да бъде ученик на видния композитор Амилкаре Понкиели (1834-1886), авторът на „Джоконда“. Поради липса на материални средства обаче Маскани е принуден да напусне консерваторията и да започне работа като оперен и оперетен диригент в пътуващи трупи и в малки градчета. Най-накрая се задържа като диригент в градчето Чериньола. Именно там Маскани написва първата си оперна творба „Селска чест“, с която участва в конкурса за едноактни опери, обявен от издателя Сонзонио. За голяма изненада на всички любители на музиката комисията определя първата награда на никому неизвестния дотогава композитор Пиетро Маскани. Така той изведнъж си спечелва широка популярност. В по-нататъшната си дейност Маскани се съсредоточава изключително върху операта. Появата на всяка негова музикално-сценична творба предизвиква противоречиви реакции. Някои от произведенията му са приемани възторжено, а други преминават при посредствен успех. Но „Селска чест“ веднага става любима опера на широката публика. Тя и до днес е в постоянния репертоар на всички оперни театри.

            Като композитор Маскани предпочита силно драматичните ситуации и затова работи преди всичко върху сюжети с остра конфликтност. Той притежава високо професионално умение. На неговата музика е присъща подчертана и наситена със силна емоционалност мелодика. Оперите му са написани с голямо познаване на сценичните закони и с превъзходно владеене на вокалната техника. Наред с творчеството си Пиетро Маскани се занимава активно и с педагогическа дейност. В продължение на години той е директор на музикалния лицей „Росини“, в който учи и българският композитор Маестро Атанасов.

            Маскани умира на 2 август 1945 година в Рим.

 

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО

            „Селска чест“ е първата опера, която Маскани написва (макар че „Пинота“, чиято единствена премиера се състои през 1932-а, е написана по-рано) и си остава най-добре познатата от неговите 16 опери. (Освен „Селска чест“, само „Ирис“ и „Приятелят Фриц“ са останали в традиционния репертоар). Успехът й е феноменален още при първото представяне в римския театър „Констанци“ на 17 май 1890-та, и до наши дни. Всъщност по времето на смъртта на Маскани през 1945, операта е била играна над 14 000 пъти – и то само в Италия.

            През юли 1888 година миланският музикален издател Едуардо Сонзонио обявява конкурс, предназначен за млади, непоставяли все още на сцена свои опери композитори. Те са поканени да напишат едноактна опера, като трите най-добри (селектирани от 5-членно жури, съставено от видни италиански композитори и критици) ще бъдат поставени в Рим на разноски на Сонзонио. Маскани научава за конкурса едва два месеца преди крайната дата и моли своя приятел Джовани Тарджони-Тоцети, поет и професор по литература в Италианската кралска военноморска академия в Ливорно, да се погрижи за либретото. Тарджони-Тоцети избира „Селска чест“, популярна новела – и театрална пиеса – от Джовани Верга (по това време особено популярна е една нейна драматизация, в която играе и знаменитата актриса Елеонора Дузе) за основа на либретото. Той и неговият колега Гуидо Менаши се залавят за работа, изпращайки на Маскани фрагменти, понякога и само отделни изречения, написани на гърба на пощенски картички. Операта бива предадена в завършения си вид в последния ден от крайния срок. От всички 73 участващи в конкурса опери на 5 март 1890-та журито избира тримата финалисти: „Лабилия“ отрежда на Никола Спинели второто място, трети е Винченцо Ферони с „Рудело“, а голямата награда печели Маскани с неговата „Селска чест“.

            Първият спектакъл на „Селска чест“ е истинска сензация. Маскани бива извикан за поклони пред завесата в театър „Констанци“ цели 40 пъти в нощта на 17 май 1890 година. Същата година, след като всички билети за насрочените в „Театро Констанци“ представления на „Селска чест“ се оказват разпродадени почти веднага, операта е поставена във всички големи италиански градове и в Берлин. Година по-късно, на 17 октомври 1891-ва, е лондонската премиера на „Селска чест“ в „Шафтсбърри Тиътър“, а на сцената на „Ковънт Гардън“ творбата на Маскани триумфира през 1892 година.

            Между американските продуценти се разразява истинска битка (в някои случаи се стига дори до съд) кой пръв да постави операта в Америка. В крайна сметка премиерата на „Селска чест“ в Обетованата земя се състои на 9 септември 1891 във филаделфийската „Гранд Опера Хаус“. Следва спектакъл в Чикаго на 30 септември и Ню Йоркската премиера – на 1 октомври 1891 година; с две съперничещи си представления в един ден – едното – дневно, в „Казино“, под режисурата на Рудолф Арънсън, а другото – вечерно, в „Ленкс Лисеум“, режисирано от Оскар Хамерщайн. В „Метрополитън Опера“ „Селска чест“ е поставена за пръв път на 30 декември 1891 година заедно с фрагмент от „Орфей и Евридика“ на Глук, и оттогава насам има вече 652 представления, последното от които на 2 октомври 2006 година.

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Сантуца, млада селска девойка

Туриду, млад селянин

Лучия, негова майка

Алфио, колар

Лола, негова жена

Действието се развива в едно сицилианско село през 1880 година.

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ:

            Ранно великденско утро. Младият селянин Туриду с песен разкрива любовта си към Лола. Преди двамата са се обичали, но когато той отишъл войник, лекомислената девойка се омъжила за коларя Алфио. След това Туриду на свой ред се влюбил в Сантуца и се сгодил за нея, но така и не е успял да забрави Лола. Зазорява се. Весели девойки в празнични дрехи се отправят към църквата. Само Сантуца стои самотна и тъжна. Измъчват я лоши предчувствия – годеникът й все по-често я отбягва. Идва Лучия и разказва на разтревожената девойка, че синът й е отишъл в съседното село за вино. Сантуца обаче разбира, че Туриду е излъгал майка си – тази сутрин са го видели край дома на Лола. Приближава се самият Туриду, който, забелязвайки Сантуца, се опитва да се шмугне незабелязано вкъщи. Момичето обаче го спира. Изпълнените й с мъка думи обаче никак не впечатляват Туриду. В този момент покрай тях минава Лола, която предизвикателно подхвърля цветето си на Туриду и влиза в църквата. Младежът тутакси се врутва след нея. Съвсем отчаяна, Сантуца се опитва да го спре, молейки го да се опомни, ала Туриду грубо я отблъсва и влиза в църквата. Унизената девойка решава да си отмъсти. Идва Алфио, мъжът на Лола, който никога не се е съмнявал във верността на своята съпруга. Отначало Алфио отказва да повярва на онова, което му казва Сантуца; не след дълго обаче разбира истината и дава жестока клетва – Туриду не ще доживее утрешния ден.

            Великденската служба свършва и селяните излизат от църквата. Лее се безгрижният смях на празнично настроените хора. Сред тях са и двамата влюбени. Лола бърза да се прибере вкъщи, но Туриду я моли да остане още малко с него. За да я задържи, той кани всички селяни на чаша вино по случай празника. На поканата се отзовава и Алфио. Смутен, Туриду му подава чаша вино, която обаче коларят гневно блъсва. Разтревожените селяни вече си дават сметка, че двубоят на живот и смърт е неизбежен. Останал сам, Туриду повиква Лучия и я кара да му обещае, че ако нещо се случи с него, тя ще бъде като майка на бедната Сантуца, която е озлочестил, и веднага след това избягва. Стресната и уплашена, майка му го моли да се върне. На нейните отчаяни викове се притичват селяните. Те я питат какво се е случило. Разнеслият се в този миг пронизителен женски писък ги кара да изтръпнат. Една девойка се втурва при тях – Туриду е убит. Всички са потресени. Алфио е отмъстил за поруганата си чест…