ТУРАНДОТ Опера в три действия от ДЖАКОМО ПУЧИНИ
Опера в три действия от ДЖАКОМО ПУЧИНИ
Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони
Диригент ГРИГОР ПАЛИКАРОВ
Режисьор НИНА НАЙДЕНОВА
Сценография БОРИС СТОЙНОВ
Художник на костюмите ЦВЕТАНКА СТОЙНОВА
Диригент на хора НЕВЕНА МИХАЙЛОВА
Хореография БОРЯНА СЕЧАНОВА
Концертмайстор ЙОРДАН КОВАЧЕВ
Помощник-режисьор ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА
Суфльор ДОРА ФЪРТУНОВА
Субтитри СРЕБРИНА СЛАВОВА
Корепетитори:
СТАНКА АРГИРОВА-АПОСТОЛОВА, ОЛГА ДИЧЕВА, БИЛЯНА ГЕОРГИЕВА-КИНЧЕВА
Сътрудници на постановката:
Завеждащ постановъчна част и театърмайстор ИВАН ФЪРТУНОВ
Ръководител художествено осветление КИРИЛ КАРАДИМОВ
Осветители НИНА НЕДЕЛЧЕВА, ТАНЯ СТАВРЕВА
Ръководител шивашко ателие КИЧКА ГРОЗЕВА
Шивачки КИЧКА ГРОЗЕВА, МАГДА ГАЛЧЕВА, ДИМКА РУСЕВА
Ръководител гардероб ДИМКА РУСЕВА
Коса и грим НАДЕЖДА ТАНЕВА
Художествено озвучаване ВЕСЕЛИН ПЕНЧЕВ
Мултимедия и фотоателие НЕДЯЛКО БАМБЕКОВ
Маркетинг и продажби ВИОЛЕТА ГУДЖЕВА
ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО
Думата „Турандот“ има персийски произход и означава „дъщерята на Туран“. Туран е област в Централна Азия, влизала някога в рамките на Персийската империя. На персийски тази вълшебна приказка е позната като „Turandokht“, като „dokht“ е съкращение на „dokhtar“, което означава „дъщеря“.
Историята за принцеса Турандот е почерпена от персийския сборник с разкази, озаглавен „Хиляда и един дни“, или „Hezar-o-yek-shab“, преведен през 1722 от Франсоа Пети дьо Ла Кроа. Тоз сборник всъщност представлява другата част на добре познатите „Хиляда и една нощи“. Приказката за Турандот е една от най-популярните от превода на дьо Ла Кроа, а фабулата ѝ е обусловена от класическото триединство пространство, време и действие.
Пучини започва да работи по „Турандот“ през март 1920.а, след като се среща със своите либретисти Джузепе Адами и Ренато Симони. Четири години след това операта е композирана до финалния дует. Недоволен от текста му обаче, Пучини преустановява работа до 8 октомври, когато се спира на четвъртата версия на Адами на текста на дуета. Само два дни по-късно му поставят диагноза рак на гърлото и композиторът заминава за Брюксел, за да се подложи на ново, експериментално лечение с лъчетерапия. Пучини и неговата съпруга така и не узнават сериозността на заболяването му; същинската диагноза е разкрита единствено на техния син. На 24 ноември 1924 година Пучини умира от възникнали вследствие фаталната болест усложнения.
След себе си оставя 23 страници с 36 скици, между които и тези на големия финален дует на Турандот и Калаф. Към тях има и инструкция, че Рикардо Зандонай е човекът, комуто се поверява завършването на операта. Синът на Пучини Тонио обаче се възпротивява и в крайна сметка избраникът се оказва Франко Алфано. Алфано създава първия вариант на финала на „Турандот“ с няколко добавени от самия него пасажа, позволявайки си да вложи в либретото и изречения, неодобрени от самия Пучини. Меко казано неласкавата критика и на редактора Рикорди, и на самия диригент Артуро Тосканини не закснява и Алфано се вижда принуден да напише втори, точно следващ скиците на Пучини и стриктно придържащ се към стила на композитора финал – дотам, че не си позволява дори да вмъкне част от текста на Адами, за който Пучини не е индикирал, че иска да бъде включен към музиката. Истинската грижа на Рикорди обаче не е качеството на работата на Алфано, а дълбокото му желание края на „Турандот“ да звучи като написан от самия Пучини – а редакцията на Алфано не успява да „съшие“ оставените от композитора финални щрихи. Дебатът относно това коя от двете версии на финала е по-успешна е отворен и до днес, като обаче всеобщото мнение клони към първия опит на Алфано. Внимателното изследване на скиците, оставени от Пучини, с които Рикорди на по-късен етап позволява на учените да се запознаят (а някои от тях даже биват публикувани) показва как Алфано всъщност дори не е и направил опит да използва повечето от по-кратките бележки, оставени от композитора, с изключение на онези, без които стилистичната последователност просто би била невъзможна.
Премиерата на „Турандот“ е в Миланската „Скала“ в неделята на 25 април 1926-а, година и пет месеца след смъртта на Пучини. Диригент е Артуро Тосканини. В средата на III действие, два такта след репликата „Liu, poesia!“, оркестърът застива. Тосканини спира да дирижира и оставя палката си на пулта, след което бавно се обръща с лице към публиката и казва: „Тук завършва операта, защото след това място маестрото умря“. Завесата бавно пада. Публиката остава в гробна тишина. Миг по-късно изригват възгласи „Слава на Пучини!“ Всъщност за пръв път операта с финала на Франко Алфано се изпълнява на второто представление.
Дълги години правителството на Китайската народна република забранява „Турандот“ да бъде поставяна с презумпцията, че творбата представя Китай и китайците в отрицателна светлина. В края на 90-те обаче настъпва период на по-отстъпчива държавна политика и през септември 1998 година в осем поредни вечери операта бива играна в Забранения град с пищни декори и дори войници от Китайската народноосвободителна армия като статисти в добавка. Продукцията е международна; режисьор и хореограф е Занг Иму, а диригент – Зубин Мета. В ролята на принцеса Турандот е Джована Касола, Калаф е Сергей Ларин, а Лиу – Барбара Фритоли.
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
Турандот, китайска принцеса
Император Алтум, неин баща
Тимур, детрониран татарски цар
Непознатият принц (Калаф), син на Тимур
Лиу, робиня
Пинг, велик везир
Панг, майордом
Понг, велик имперски готвач
Мандарин
Принцът на Персия
Палач (Пу-Тин-Пао)
СЪДЪРЖАНИЕ:
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Площад пред императорския дворец в Забранения град. Смутеният народ се е събрал за екзекуцията на младия принц на Персия. Той е поредният неуспял да отговори на загадките на Турандот. Красивата, но жестока принцеса е обявила, че ще се омъжи само за онзи, който успее да разгадае три гатанки. Ако не съумее обаче, ще плати с главата си. Мнозина са дръзналите да искат ръката на прекрасната принцеса, всички до един обаче са станали нейна жертва. Тълпата, макар и привикнала на кървавите гледки, безкрайно съчувства на младия принц, който умолява Турандот да му подари живота; ала принцесата е непреклонна. След събралото се множество е и младият татарски принц Калаф, който от дълго време издирва своя баща – детронирания владетел в изгнание Тимур. При идването на стражите в създалата се суматоха пада един старец и Калаф се притичва да му помогне. За своя изненада в лицето на стареца Калаф разпознава баща си. Принуден да бяга, той е взел със себе си младата робиня Лиу да му помага. Лиу е щастлива отново да срещне Калаф, в когото е отдавна влюбена – тя всъщност е тръгнала с Тимур именно таейки надеждата пак да го срещне. В този момент на площада се появява Турандот. Още щом я съзира, Калаф се влюбва до полуда в нея. Нито молбите на престарелия му баща, нито нежните думи на Лиу, нито кървавата екзекуция, на която току-що е станал свидетел, са в състояние да променят чувствата му. Калаф удря три пъти гонга: той е поредният кандидат за ръката на прелестната Турандот, който или ще отговори на трите гатанки, или ще умре.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
Стая в двореца. Пинг, Панг и Понг са силно обезпокоени. Какво ли им е подготвило новото утро – сватба или поредната екзекуция? Тримата са вече безкрайно уморени от толкова смърт. Животът би бил тъй прекрасен без поредното смъртно наказание. Няма ли най-сетне да се намери човек, който да разгадае трите гатанки… Що за безумец е новият кандидат за ръката на принцесата? И каква ли ще е съдбата му – принц или мъртвец?
Площад пред императорския дворец в Забранения град. Народът е нетърпелив за поредното зрелище. Император Алтум, бащата на Турандот, напразно се опитва да откаже непознатия принц от изпитанието с гатанките. Дори подробното описание на кървавите сцени, които са се случили по вина на Турандот, не е в състояние да разколебае влюбения младеж. Един мандарин обявява началото на изпитанието. Появява се Турандот. В началото тя съобщава на събралото се множество причината да ненавижда мъжкия род: престъпното озлочестяване на нейната баба. След това Турандот оповестява и първата гатанка: „Кое е онова бляскаво видение, което нощем се ражда и примамва човека, а на сутринта умира, за да възкръсне отново на следната нощ?“ „Отговорът е надеждата“ – бързо отвръща Калаф. Турандот е леко смутена, но задава и втория си въпрос: „Гори като пламък, но не е пламък, ако човек загине – то застива, а когато човек побеждава, то искри като слънчев лъч?“ Калаф се замисля. По лицето на Турандот грейва усмивка, която обаче тутакси се стопява, когато Калаф изрича: „Това е кръвта“. Принцесата е обезпокоена. Вече не толкова уверено задава и третата с гатанка: „Какво е това, което прилича на лед, но замръзва от огъня, ако си свободен, държи те в робство, а станеш ли му роб, се превръщаш в цар?“ Настъпват сякаш безкрайни мигове на напрегнато мълчание. Тълпата нетърпеливо подканя момъкът да отговори, Лиу и Тимур са вцепенени от тревога за живота му. Турандот вече се чувства победителка. Но Калаф отговаря: „Това е моята победа. Това си ти, Турандот!“ Тълпата ликува – най-сетне кървавите екзекуции ще останат в миналото, а бъдещето изглежда прекрасно. Турандот е потресена. Тя моли баща си да не я дава на непознатия чужденец. Ала Алтум ѝ припомня за поетото обещание. Тогава Калаф й предлага сделка – „Ти ми зададе три загадки, аз ще ти задам само една. В този град съм непознат. Ако до утре изгрев узнаеш моето име, на изгрев аз ще умра…“
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
Градината на императорския дворец. Под заплахата от смъртно наказание никой в града не бива да заспива, докато не бъде узнато името на чужденеца. Такава заповед е издала Турандот. Докато хората се суетят, трескаво опитвайки се да научат как се казва загадъчният странник, самият Калаф седи в градината на двореца, обзет от любовен копнеж: „Мистерията е заключена в мен, името ми никой не ще узнае и в зори аз ще победя.“ Идват Пинг, Панг и Понг. Те предлагат на младежа несметни богатства и всичко, което си пожелае, за да си тръгне от Забранения град. Тримата са убедени, че Турандот ще направи и невъзможното, но ще научи името на другоземеца и всичко ще започне отначало. Калаф е непреклонен. Нищо не ще му попречи да вземе принцесата за своя жена след няколко часа. Междувременно стражите на принцесата са заловили Тимур и Лиу, защото са ги видели да разговарят с непознатия младеж. В желанието си да научи името на чужденеца Турандот не се спира пред нищо. Тя заповядва да изтезават Лиу, докато не узнаят името. Но робинята е твърда, мъченията не могат да я накарат да говори. На въпрос на смаяната Турандот какво я прави тъй несломима, Лиу отговаря „Любовта.“ Идва Калаф. Напразни остават неговите усилия да измоли от принцесата прекратяване на изтезанието. За да не издаде името на господаря си, Лиу измъква нож от пояса на един от палачите и се самоубива. Потресени от нейната саможертва, палачите отнасят трупа на девойката. Още една жертва на сметката на Турандот. На изток започва да просветлява. За пореден път принцесата отблъсква ръката на Калаф. Тогава той я взима в обятията си и я целува. Тази целувка сякаш разтапя Турандот. Сълзи се стичат по бузите ѝ. Калаф ѝ разкрива своето име…
Площад пред императорския дворец в Забранения град. Пред насъбралото се множество се изправят Калаф и Турандот. Всички тръпнат в очакване какво ще последва – сватба или смърт. На своя баща принцесата казва: „Аз зная името на непознатия принц. То е любов!...“ Тълпата е безмерно щастлива. Всички заедно подемат химна, славещ живота и човешката любов…