ГРАФИНЯ МАРИЦА Оперета в три действия от Имре Калман

Либрето Юлиус Брамер и Алфред Грюнвалд

Диригент-постановчик - ИВАН КОЖУХАРОВ
Постановъчна -версия и режисура - МАРИО НИКОЛОВ
Сценография - ИВАН ТОКАДЖИЕВ
Художник на костюмите - ЧАВДАР ЧОМАКОВ
Диригент на хора - НЕВЕНА МИХАЙЛОВА
Хореография - ГАЛИНА КАЛЧЕВА
Концертмайстор - ЙОРДАН КОВАЧЕВ
Помощник-режисьор - ГЛАВАНАКОВА-БАКЪРДЖИЕВА
Суфльор - ДОРА ФЪРТУНОВА

Първо действие

            Имението на графиня Марица в Унгария. Графинята отдавна не живее постоянно в провинциалния си дом и е наела мъж на име Бела Тьорьок, когото никога не е виждала, да управлява стопанството й. Бела Тьорьок всъщност е граф Тасило Ендрьоди-Витемберг, изгубил състоянието си заради дълговете на своя баща. Графът работи при Марица, използвайки името на бившия иконом на собственото им фамилно имение. Той е принуден да работи, за да събере пари за зестра на по-малката си сестра Лиза. Помолил е своя приятел – барон Карл Стефан Либенберг, да разпродаде всичките му имоти и ценни вещи и със спечеленото да погаси бащините му дългове. Лиза, която не подозира нищо за сериозните финансови проблеми на семейството, всес още живее в девически пансион.

            Младата циганка Маня, която е влюбена в Тасило, има дарбата да предсказва бъдещето и да вижда миналото. Тя е наясно, че управителят е благородник, и е видяла съдбата му. Пристига барон Карл Стефан Либенберг и докладва на Тасило, че е изпълнил молбата му, продал е всичките му имоти и е изплатил фамилните дългове. Баронът обаче се пита не би ли могъл все пак младият граф да помоли за помощ своята богата леля? Гордият Тасило отказва. Освен това, в момента той се чувства като у дома си в това прекрасно имение, където, освен всичко останало, има и възможността да спечели достатъчно пари за зестрата на своята сестра. При все това обаче, Тасило тъгува за предишния си живот в столицата и за своите приятели. Принц Мориц Драгомир Популеску, приятел на графиня Марица, идва, за да обяви, че графинята пристига, за да отпразнува в имението своя годеж. Името на годеника звучи доста странно, почти оперетно – барон Коломан Жупан! Идва и самата графиня с гости – нейни приятели. Всички се веселят. Хората от имението поздравяват господарката си с песен и танци, а Марица, трогната от циганските цигулки, им отговаря с огнен чардаш. Младата графиня мечтае да изпита щастие в любовта. Марица благодари на принц Популеску за подготовката на годежа й, но отбелязва, че за жалост годеникът й е възпрепятстван и няма да дойде. Тасило се представя и Марица го приема благосклонно. Оказва се, че графинята познава неговата сестра Лиза; нещо повече – довела я е в имението на гости. Тасило е ужасен от мисълта, че може да бъде разкрит, а Марица тълкува смущението му като вероятна любовна връзка между него и дъщерята на предишния му господар. Но как при тези обстоятелства би трябвало да се държи Тасило със сестра си? Карл Стефан му предлага да разкаже цялата истина на Лиза. Ето че идва и самата Лиза, която вече е научила, че Марица е наела бившия иконом на тяхното имение. Когато момичето разбира, че „икономът“ е не друг, а собственият й брат, тя на свой ред решава, че Тасило се шегува. Той обаче й разкрива истината: разорени са и му се налага да работи. Щастливи от срещата, Лиза и Тасило си припомнят хубавите моменти от своето детство. Именно така ги заварва Марица. Тасило побързва да се скрие, а Лиза остава с графинята. Марица признава, че всъщност изобщо не е сгодена и няма никакъв барон Жупан. Просто е публикувала във вестниците обява за мнимия си годеж с името на прочутия герой от оперетата „Цигански барон“, за да парира набезите на досадните си обожатели, които според нея преследват единствено парите й. В този момент за всеобща изненада прислугата обявява идването на барон Коломан Жупан от Вараждин. Ужас! Истинският Коломан Жупан е разбрал за своя „годеж“ от вестниците и се е втурнал към красивата си годеница, в която тутакси се влюбва. Но може би все пак има някакво объркване на имена? „Ела с мен във Вараждин“, кани той Марица, която с огромно усилие успява да обуздае буйния темперамент на младия барон. В къщата започва тържеството по повод годежа. Тасило остава сам на терасата. Обзет от тъга, той с носталгия си припомня времената, в които е бил „прекрасен рицар на чардаша“. Истината всъщност е, че Тасило също се е влюбил от пръв поглед в прелестната си господарка. Той не забелязва че, докато е пял, Марица тихо е излязла на терасата, последвана от цялата компания. Графинята моли иконома си да изпее песента отново – за всички нейни гости. Но гордият граф отказва – нему никак не се нрави да служи за забавление на господарите. Вбесена, Марица веднага го уволнява. За да спаси положението, Жупан предлага всички да отидат до близкия град, да се позабавляват в заведението „Табарин“. Гостите възторжено приемат идеята, но докато всички се приготвят за път, циганката Маня предсказва на Марица, че в рамките на следващите четири седмици ще се влюби в красив млад мъж от благороден произход. Объркана и развълнувана от предсказанието, Марица решава да си остане у дома. Гостите й тръгват без нея. Тасило идва, за да си вземе сбогом, но Марица вече е в далеч по-добро разположение на духа. Тя отменя уволнението и му предлага да бъдат приятели.

 

Второ действие

            Четири седмии по-късно графиня Марица и нейният иконом се разбират повече от чудесно. В имението отново идва Коломан Жупан и вече е съвсем очевидно, че Лиза е привлечена от елегантния и жизнерадостен млад барон. Да, въздиша той, само да не беше Марица… „И какво от това?“ – пита Лиза, а Жупан пее „Искам да те сънувам“ и девойката щастливо се присъединява към любимия. Тасило иска да говори с Марица за бизнеса. Тя обаче не желае да научава каквото и да било за всякакви финансови и икономически проблеми. Тя иска да се забавлява с Тасило – и то така, сякаш той е от нейната класа и с нейния ранг. Икономът би бил на седмото небе да прекарва времето си с Марица, но също така й казва, че тя сама пречи на щастието си, защото не се доверява на нито един мъж. Марица е съгласна, но… Ако си представим, че тя е лудо влюбена и… Да си представим – само да си представим, че именно той е обектът на нейната любов… Какво би казал Тасило? Последният с удоволствие се присъединява към тази игра. Влиза Жупан, но Марица го приема доста хладно. Той от своя страна обявява, че бракът им е невъзможен, защото според завещанието на своя дядо е длъжен да се ожени за бедна девойка, в противен случай няма да получи наследство. Марица е повече от облекчена. Идва Лиза и Жупан въодушевено й обяснява, че всичко между него и Марица е приключено. Реакцията на девойката му подсказва, че Лиза е влюбена в него. И въпреки че все още говорят със заобикалки, двамата вече са убедени, че си принадлежат един на друг.

            Пристига принц Популеску заедно с цялата трупа на „Табарин“. Ако Марица не иска да дойде при тях, то те ще отидат при нея, за да продължат да празнуват. Радост и веселие царят в залата, а мрачният Тасило остава отвън. Той решава да напише писмо на Карл Стефан и да напусне имението. Марица идва при него, защото се чувства по-добре тук, отколкото с всички гости вътре. Тасило й разказва за миналото си и едва се удържа да не й признае истината. Марица чувства, че той все повече я привлича. Става ясно, че и двамата са влюбени. Прекъсва ги принц Популеску и Тасило излиза. Популеску ревнува и казва на Марица, че изглежда този „иконом“ крие истинското си лице. Показва й писмото му до Карл Стефан, което собственоръчно е откраднал, и тя се натъква на редовете, в които Тасило пише, че няма да спре, докато не постигне целта си – зестрата и по-добро бъдеще. Сега вече Марица е убедена, че единственото към което Тасило се стреми, са парите й.

            Гостите се веселят. Графинята се чувства измамена, предадена и огорчена. Отношението й към Тасило, съответно, е изключително пренебрежително, като към лакей, и тя гневно хвърля в краката му голяма сума пари. Дано е доволен! Марица държи да се знае, че му е дала парите при едно условие: Тасило никога повече не бива да говори за любов в нейно присъствие! Отчаян и наранен точно колкото самата Марица, младият мъж също пее чардаш, преди да си отиде. После хвърля всичките пари на циганите, които са му акомпанирали. Марица си припомня предсказанието на циганката и в този момент Лиза отива при Тасило. „Сестричке, ти ще бъдеш щастлива вместо мен“, казва той и си тръгва. Гостите са поразени – Лиза е сестра на Тасило! Едва сега Марица проумява колко щастлива е всъщност – сега вече тя знае, че Тасило й е верен.

 

Трето действие

            На следващата сутрин. Цялата компания все още празнува, но Марица внезапно осъзнава, че вече няма иконом. Младата жена изобщо не е наясно с работата в имението, затова решава, че ще отложи делата и тази вечер всички ще отидат в града да празнуват и да танцуват чардаш. „Тъмнокосо момиче от пустата“, пеят Марица, Популеску и Жупан, настройвайки се за вечерта. Лиза разкрива на Жупан, че е съвсем бедна. Реакцията му е неочаквана – какво щастие! Сега вече двамата могат да се оженят, и то спазвайки условието на дядовото му завещание. Жупан отново пее „Ела с мен във Вараждин“, но този път предложението му е прието с удоволствие. Пристига княгиня Божена – лелята на граф Тасило, заедно с Карл Щефан, който й е разказал цялата история. Тя съобщава на Тасило, че е купила обратно всички имоти на фамилията. Графът отново е състоятелен и вече е достоен за Марица. Марица открито признава, че е влюбена в Тасило, но не знае как да постъпи, защото той е твърде обиден. Княгиня Божена се опитва да убеди младия мъж да говори открито с графинята, но Тасило възкликва: „Дадох честна дума никога да не й говоря за любов!“. Марица обаче е чула последните му думи. Мъдрата леля се намесва и им казва: „Не говорете, деца! Когато сърцата говорят, думите са излишни!“ Вече нищо не е в състояние да попречи на щастието им. Опиянени от щастие, влюбените се прегръщат и се радват на любовта си, заедно с Лиза, барон Жупан и гостите!...