ЕДНА НОЩ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ Оперета в три действия от Йохан Щраус II

Оперета в три действия от Йохан Щраус II

Либрето Фердинанд Цел и Рихарз Жене

 

Диригент ИВАН КОЖУХАРОВ

Режисьор МАРИО НИКОЛОВ

Сценография ИВАН ТОКАДЖИЕВ

Художник на костюмите АННА ТОКАДЖИЕВА

Диригент на хора НЕВЕНА МИХАЙЛОВА

Танци ГАЛИНА КАЛЧЕВА

Концертмайстор ЙОРДАН КОВАЧЕВ

Помощник-режисьор ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА – БАКЪРДЖИЕВА

Суфльор ДОРА ФЪРТУНОВА

 

            „С прекасната музика на Йохан Щраус, наситена с лекота и фриволност и с комичната си фабула, „Една нощ във Венеция“ се нарежда сред най-ярките произведения от световната оперетна класика.

            В моята постановъчна версия съм заложил на ясен разказ, динамика на действието и пълноценно разкриване на художествените образи.

            Като основна поанта съм извел проблема за манипулацията на всички нива, обслужваща интереса на всеки от персонажите. Стремил съм се да постигна пълна яснота за разкриване на мотивите – на всеки от героите в отделните откъси и в цялост. В масовите сцени съм търсил пластичност чрез актьорска игра, танци и визия, допринасящи за по-пълно и комплексно сценично внушение.

            Държа да отбележа изключително добрата съвместна работа с постановъчния екип: диригентът Иван Кожухаров, сценографът Иван Токаджиев, художникът на костюмите Анна Токаджиева, хореографът Галина Калчева (с които работя не за пръв път).

            Като режисьор – постановчик съм се постарал да създам многопластов спектакъл, отговарящ на жанровите изисквания на съвременния ансамблов музикален театър и времето, в което живеем, в съчетание с моята идея и естетика и драматургията и епохата, заложени в произведението на автора.

            Ще бъда щастлив, ако почитателите на нашето изкуство оценят работата на целия екип и тази нова постановка на „Една нощ във Венеция“ се радва на дълъг живот като репертоарно заглавие в афиша на Бургаска опера.“

                                                                                                Марио Николов

 

Действащи лица (по автор)

Гуидо, херцог на Урбино

Карамело, личен бръснар на Херцога

Чентурио, паж на Херцога

Бартоломео Делакуа, венециански сенатор

Барбара Делакуа, негова съпруга

Анина, рибарка

Чиболета, камериерка на Барбара

Енрико Пизели, морски офицер, племенник на Делакуа

Стефано Барбаручо, венециански сенатор

Агрикола Барбаручо, негова съпруга

Джорджо Тестачо, венециански сенатор

Константина Тестачо, негова съпруга

Папакода, готвач на макарони

Действието се развива през XVIII век във Венеция по време на карнавала.

 

Съдържание (по автор)

Първо действие

            Привечер във Венеция. На левия бряг на Канале Гранде, най-красивото място в града, с изглед към двореца на Херцога и острова Сан Джорджо, хората се разхождат наоколо, докато слънцето постепенно залязва, а търговците шумно приканват минувачите към своите стоки. Тук е и кръчмата на младия неаполитански готвач на макарони Папакода. Последният отбелязва, че при цялото великолепие и разкош на града, венецианците все пак не биха имали всичко, ако не разполагаха и с любимия си майстор на паста. „Макарони, дълги колкото Канале Гранде, с толкова много сирене, колкото е пясъка в Лидо“ – това е, което предлага Папакода. Младежът бива приближен от Енрико Пизели, морски офицер, който го пита дали сенатор Делакуа (чийто племенник е офицерът всъщност) си е у дома. Когато му се казва, че Делакуа е на заседание на Сената, Енрико съзира в това удобна възможност да прекара няколко минути насаме с младата и красива съпруга на сенатора Барбара. Оказва се обаче, че и тя не си е вкъщи, така че офицерът пъхва бързо в джоба на Папакода монета, за да предаде готвачът на Барбара писмо със съобщение, че Енрико ще бъде готов за нея точно в девет вечерта.

            Под погледите на минувачите пристига лодка, на която е Анина, млада рибарка, с улова си от морски дарове. Папакода я поздравява, намеквайки, че онова, което наистина я води насам обаче, е предстоящото пристигане на херцога на Урбино, и по-специално – на неговия бръснар Карамело, любимият на Анина. „Карамело е чудовище, нехранимайко и надут дръвник и глупак в сделките“, намусено отвръща тя. „Глупостта не е препятствие за любовта“, находчиво отбелязва Папакода, оглеждайки една стрида. „В края на краищата, аз съм страстно влюбен в Чиболета, красивата камериерка на синьора Делакуа – момиче, толкова глупаво, колкото е тази стрида – и все пак толкова апетитно, че е достойно за улов!“

            Когато Барбара Делакуа се прибира у дома, Папакода й предава посланието на Енрико и в замяна получава още един бакшиш за усилието. Анина тръгва с Барбара, оставяйки готвача да поздравява своята любима, Чиболета. Последната се чуди кога те двамата ще се венчаят, а Папакода й обещава това да се случи в мига, в който той самият успее да се уреди като слуга.

            Сенаторите, Делакуа, Барбаручо и Тестачо (и тримата на твърде достолепна възраст), се завръщат след бурна сесия, обсъждайки угощението, което херцогът на Урбино ще даде днес, когато пристигне за ежегодното си посещение на карнавала във Венеция. Херцогът е прочут женкар и вече е хвърлил око на Барбара, та Делакуа е взел предпазни мерки и е организирал съпругата му да бъде откарана с гондола на остров Мурано при своя леля, игуменка в тамошния манастир.

            Пристигането на Херцога е отбелязано от появата на гондола, на която е личният му бръснар Карамело, когото тълпата топло приветства. Той бързо съзира сред събралото се множество Анина, която обаче не е твърде доволна от факта, че през последната година бръснарят на практика не й е обърнал никакво внимание. Интересът на младата рибарка, изглежда, се завръща едва тогава, когато тема на разговора им става венчавката, ала Карамело обяснява, че цели първо да се издигне до стюард на Херцога, преди да се обвърже в брак.

            Карамело, който винаги е с наострено ухо в търсенето на така любимите на своя господар любовни авантюри, с интерес научава от Папакода, че гондолиер трябва да отведе Барбара Делакуа до Мурано в девет вечерта. Онова, което самият той не знае обаче е, че собствената му възлюбена, Анина, е била убедена от Барбара да заеме нейното място в гондолата, така че последната да може да прекара време с Енрико Пизели. Анина пък е твърдо решена да се върне обратно след не повече от час, за да може да се включи в карнавалните танци с Карамело, Папакода и Чиболета в маски, заети от техните господари.

            Пристига Херцогът и приветства Венеция и нейните жители. Той ги обича всичките, както сам им казва, макар да изглежда, че всъщност сякаш обича хубавите млади девойки повече от всички останали. За огромно задоволство на Херцога, Карамело му разкрива своя план да заеме мястото на гондолиера в гондолата, извикана за Барбара. Вместо да я отведе в Мурано обаче, той ще я достави в двореца на своя господар. Издърпвайки наметалото и качулката на лодкаря, бръснарят се впуска в своето приключение. На сцената е все още вечер, когато Херцогът, обърнал поглед нагоре към балкона на Делакуа, пее серенада. Вътре в сенаторския дом Барбара и Анина са заети с последни приготовления, слагат си маски – домино, с които да се дегизират, докато очакват песента на гондолиера, която е уговореният сигнал. Долу Чиболета носи на Папакода карнавален костюм.

            Най-после от гондолата се чува гласът на Карамело, пеещ уговорената песен. Делакуа помага на маскираната фигура, която мисли за своята съпруга, да се качи в лодката, и се сбогува с нея, докато Херцогът наблюдава ставащото със страстно очакване. В това време Барбара тайно се измъква, за да се присъедини към Енрико. Серенадата за рождения ден се слива с песента на мнимия гондолиер Карамело, докато същинската нощ пада над Венеция и мракът й прикрива отплаващият с неговата маскирана любима Анина, без нито един от двамата да подозира истинската самоличност на другия.

 

Второ действие

            Наблюдавайки от една от стаите в двореца си, Херцогът нетърпеливо очаква пристигането на гондолата, с която Карамело трябва да доведе Барбара. Най-сетне вижда приближаващата се лодка и Херцогът разпределя своите гости в балната зала, докато самият той се подготвя да посрещне своята специална дама – гост. Когато Карамело и Анина пристигат и маските биват свалени, бръснарят с ужас разбира кого именно е довел за развлечение на своя сластолюбив господар. Анина обаче се преструва и кокетничи, целейки да извлече максималното от така неочаквано, но удобно създала се възможност да се срещне с негово високоблагородие, която съдбата й е предоставила.

            Карамело прави всичко по силите си да държи Херцога далеч от Анина. „Недейте й вярва. Тя дращи и хапе!“, предупреждава той. Най-накрая Херцогът отпраща клетия Карамело и двамата с Анина остават насаме. Първоначално маскираната рибарка, която е решила да даде на Карамело хубавичък урок и да му натрие носа, задето все отлага така жадуваната венчавка, посреща благосклонно настойчивите ухажвания на благородника и изглежда твърде поласкана от умелите му комплименти, не след дълго обаче девойката вече е шокирана от настъпателността на виртуозния донжуан и принудена да премине в отбрана, но превъзбуденият благородник не отстъпва, окрилен от благоразположението, с което предишните му опити за сближаване с Барбара са били увенчани. Когато оркестърът в балната зала засвирва валс, Херцогът сключва ръце около определено изпълнената с неохота да се впусне във вихъра на танца, притисната в неговите обятия, Анина.

            Карамело си намира извинение да прекъсне любовната сцена, а Анина успява да склони Херцога да я отведе в балната зала. Докато те са далеч, бръснарят отваря вратите на херцожеското жилище, и в него влиза тълпа, сред която е и Папакода, пременен в избелял, износен сенаторски костюм, с фалшив, безформен нос и с очила, а джобовете му са пълни с колбаси и сладкиши. Готвачът на паста е довел със себе си и своите приятели търговци, на които е раздал покани, връчени му преди това от Карамело, който пък се е сдобил с тях лично от своя господар. Всички те са загубили ума и дума от мащаба на гостоприемството на Херцога. След като представя спътниците си на Карамело, Папакода ги поканва да се разполагат.

            Докато Херцогът търси как и къде да се усамоти с Анина, група сенатори и техните съпруги го задържат. Между тях e сенатор Делакуа и предполагаемата му жена, и Херцогът е отведен настрана и представен на втора Барбара. Анина обаче идентифицира тази „съпруга“ за херцога на Урбино като маскираната Чиболета. Последният тръгва да обикаля наоколо заедно с преструващата се Чиболета, като си припомня серенадата, която е пял на Барбара при предишни карнавали. Делакуа избутва предполагаемата Барбара напред, за да представи собствената си кандидатура за длъжността стюард на Херцога, но Чиболета вместо това моли Папакода да бъде назначен за личен готвач на негово високоблагородие, молба, която последният е повече от готов да се съгласи да удовлетвори. Делакуа заминава да се присъедини към Барбара в Мурано, оставяйки Херцога да вечеря с Анина и Чиболета. Карамело е отпратил слугите и той и Папакода лично чакат триото, за да си отварят очите за други нежелани и непредвидени развои на събитията.

Докато Херцогът ухажва и кавалерства на двете дами, Карамело и Папакода многократно си намират повод да ги прекъснат. Готвачът своевременно подема разказ за своите кулинарни умения, преди сенаторските съпруги да пристигнат, търсещи вниманието на Херцога. Сега вече полунощ наближава – времето, когато Херцогът трябва да поведе пируващите към площад „Сан Марко“. Когато камбаните на базиликата „Сан Марко“ зазвъняват, Анина се присъединява към веселбата, и всички вкупом се запътват към площада, където според традицията Кралят на карнавала (за какъвто е обявен по-рано херцогът на Урбино) в полунощ следва да обяви така нареченото „сваляне (или свобода) на маските“.

 

Трето действие

            На площада, пред обляната в лунна светлина катедрала, пируващите празнуват – прочутият венециански карнавал е в разгара си. Анина и Чиболета пеят весел дует. Чиболета, междувременно, търси Папакода, за да му каже, че е назначен за личен херцогски готвач – новина, която тутакси прогонва гнева на младия майстор на паста от авантюрата на камериерката на синьора Делакуа с херцога на Урбино. Сега вече те могат да се оженят. Когато Папакода отива да поднесе почитанията си на Херцога, Чиболета разкрива на негово високоблагородие, че младата дама, която щедро е обсипвал с внимание, е всъщност не Барбара, а любимата на Карамело Анина. Когато Херцогът най-после догонва Анина, я намира да разказва на сенаторските съпруги всичко за смелата си авантюра с него. Фанфари обявяват началото на тържеството, величествено карнавално шествие, в което е представен венецианският живот в цялата му пищност и многообразие и, когато то свършва, гълъбите на „Сан Марко“ запърхват с криле надолу към площада.

            Делакуа се е завърнал, сломен от откритието, че Барбара не е в Мурано, но когато тя се появява с Енрико, младият мъж успокоява сенатора с една история за това как той, Енрико, е спасил леля си Барбара от самозванец гондолиер. Интересът на Херцога към Барбара определено драстично спада, когато открива, че тя има толкова пораснал племенник, и той възнаграждава Карамело, задето го е предпазил от потенциално неудобно положение, правейки го свой стюард. Карамело и Анина могат, следователно, да се присъединят към бракосъчетанието на Папакода и Чиболета. Маските падат… Веселбата може да започне и ще трае много дълго!...