ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА Оперета в три действия от Франц Лехар
Оперета в три действия от Франц Лехар
Либрето Лео Щайн и Виктор Леон
По едноименното произведение на Виктор Леон, базирано на комедията „Аташето на посолството“ (1861) от Анри Мейак
Диригент - ИВАН КОЖУХАРОВ
Режисьор - ДАРИНА ГЛАВАНАКОВА-БАКЪРДЖИЕВА
Художник - ЕВГЕНИЯ РАЕВА
Хореография и пластика - НЕДКО ГЕОРГИЕВ
Концертмайстор - ЙОРДАН КОВАЧЕВ
Суфльор - ДОРА ФЪРТУНОВА
Действащи лица
Барон Зетта, посланик на република Понтеведро в Париж
Валансиен, съпруга на барон Зетта
Граф Данило, първи съветник
Анна Главари, заможна вдовица
Камий Дьо Росийон
Виконт Каскада
Раул Дьо Сент Брийош
Кромон, съветник
Олга, негова жена
Боган, полковник
Силвиана, негова жена
Никош, секретар
За творбата
„Веселата вдовица“ е една от най-прочутите оперети на класика в оперетния жанр – Франц Лехар. Подобно на Йохан Щраус – син, Лехар третира оперетата не като поредица от вокални номера в съпровод на оркестър, а като сложна музикално-театрална форма. В статията си „От работната маса и ателието до „Веселата вдовица“ Лехар споделя: „Не мога да се съглася, че целта на оперетата е всичко красиво и възвишено да се сведе до смешното и шегобийното. Няма никога да стана писач на музикални фарсове. Моята цел е да облагородя операта. Зрителят трябва да преживее нещо, а не само да гледа и слуша безсмислици“. Тези схващания звучат като творчески манифест, за чието осъществяване това произведение е допринесло много.
След виенската премиера и постановките в Берлин и Хамбург, „Веселата вдовица“ продължава своето триумфално шествие през Милано, Лондон и Париж по целия свят, за да стигне през 1925 година и до филмовата версия на Ерик фон Щрохайм в продукцията на „Метро Голдуин Майер“ със суперзвездите Джон Джилбърт и Мей Мърей. По нейния сюжет има създадени още три филма – през 1934, 1952 и 1962 година.
И до днес в своето представяне „Веселата вдовица“ бележи навсякъде рекорден брой спектакли. Интересен и малко познат факт е, че това е била любимата оперета на Хитлер.
Това безспорно е един от бисерите в оперетния жанр, зряло, самобитно произведение, написано от ръката на майстор в разцвета на силите. Тук намират щастливо съчетание и изява всички особености на неговия талант: стремеж към психологизъм, мелодическо богатство, творчески отклик на съвремието в ракурса на оперетния жанр. Музиката на оперетата е изискана, пълна с пламенно чувство, сдържана загадъчност и неугасващ блясък.
Събитията във „Веселата вдовица“ се развиват в началото на ХХ век. Мястото на действието е посолството на измислената държава Понтеведро в Париж. Интригата – борба между претендентите за ръката на Анна Главари и нейното наследство, което представлява по-голямата част от златния резерв на държавата. Героите – обаятелните Анна и Данило, барон Зетта – глупаво и високомерно светско същество, известно със своето лицемерие и сребролюбие.
Любовта на Анна и Данило – прикривана, помрачавана от оскърбеното самолюбие на Анна и страха на Данило, че може да го подозират в корист; усложнена и от политически съображения – от изхода й зависи съдбата на цяла държава…
Във „Веселата вдовица“ либретисти и композитор задават няколко въпроса, на които блестящо отговарят техните герои. И Анна Главари, и граф Данило са горди, ярки характери, готови да стигнат само на крачка от разрива, но да не позволят на материалния интерес да огорчи любовта им. Граф Данило – един от най-силните образи в оперетната класика – не желае да бъде смятан от любимата жена за поредния зестрогонец. Предпочита да се откаже от любовта си, но не и от честността и гордостта си. Чисто женската ловкост подсказва на Анна как да постъпи, за да го предизвика да признае любовта си – като обяви публично, че омъжи ли се, остава без пари. Едва тогава граф Данило поисква ръката й. Веселата вдовица най-сетне е намерила мъж, който я желае, обича самата нея, а не нейните милиони.
Как ще се реши двубоя между любовта и користта?...
Както е казал Лопе де Вега, „Нищо не засилва любовта така, както непреодолимите препятствия“…
Съдържание
Първо действие
Посолството на Великото херцогство Понтеведро в Париж. Бал в чест на рождения ден на херцога. Въпреки това посланикът, барон Зетта, е потиснат и угрижен: банкрут грози херцогството. Ако Анна Главари, вдовица на богат понтеведрийски банкер, се омъжи за чужденец, то нейните 20 милиона, съществена част от националната хазна, ще бъдат безвъзвратно изгубени за държвавата.
Посланика барон Зетта спряга за жених на заможната госпожа Главари първия секретар на посолството, граф Данило, известен покорител на дамски сърца, по когото жените въздишат. Всъщност баронът е организирал този бал именно с цел да ги запознае. Анна вече е дошла и е заобиколена от гъста тълпа претенденти за нейната ръка и сърце, докато Данило се е дянал неизвестно къде. Най-после го откриват в прочутия парижки ресторант „Максим“ и го отвеждат в посолството, където той преспокойно заспива на един удобен диван.
В това време хубавичката Валансиен, съпруга на Зетта, усилено флиртува с влюбения в нея граф Камий дьо Росийон, френско аташе. Валансиен му заявява че, както всяка порядъчна дама би постъпила, му забранява да й говори за своята любов. Тогава Камий написва любовното си признание на нейното ветрило; уви! – разсеяната Валансиен забравя някъде въпросното ветрило.
Появата на Анна разбужда задрямалия граф Данило; преди време те са били влюбени един в друг, ала семейството на графа му забранило да се ожени за бедната и без благороден произход девойка. В края на краищата Данило бил изпратен в Париж, а оскърбената Анна се омъжила за стареца Главари. Това на свой ред обидило Данило и сега, когато Анна е богата и с високо обществено положение, когато около нея се навъртат купища поклонници, графът не желае за нищо на света да бъде един от тях. Той решава изобщо да избягва да общува с вдовицата Главари.
Второ действие
Празник в дома на Анна Главари. Гостите танцуват национални танци, а самата Анна пее прочутата „Песен за Вила“ (горска дриада). Барон Зетта е намерил ветрилото с любовното излияние и сега тъне в догадки чие ли е то. Данило взема от ръцете му компрометиращия предмет и веднага разпознава почерка на Камий, ала запазва това в тайна. За малко ветрилото е отново забравено – до момента, в който не попада в ръцете на Анна, която го възприема като неумел начин от страна на Данило да й се обясни в любов.
Лекомислената Валансиен се уединява с Камий в летния павилион. За нещастие нейният мъж – посланика, извиква на събрание сътрудниците на посолството именно в този павилион. Вратата е заостена, но, поглеждайки през ключалката, баронът разпознава собствената си съпруга и Камий дьо Росийон. Докато Зетта е зает с това да вдига огромен скандал, Валансиен се измъква през задния вход, а нейното място в павилиона заема Анна, която иска да спаси честта на своята приятелка. Те двамата с Камий излизат и обявяват годежа си.
Трето действие
Отново градина в имението на Анна. Вдовицата успокоява Данило и му разказва истината за случката в павилиона. За да не попречи на гордостта на Данило да й направи признание, Анна съобщава на всеослушание една от клаузите в завещанието на покойния си съпруг: в случай, че се омъжи повторно, тя губи цялото си състояние. Данило незабавно й се обяснява в любов, след което Анна добавя, че по силата на същото това завещание въпросното състояние преминава във владение на нейния нов съпруг.