04 февруари 2025 Maщабна Виенска гала под палката на Деян Павлов в петък Събитието на 7 февруари от 19 часа на сцената на Бургаската опера и е посветено на 200 г. от рождението на Йохан Щраус-син

Второто събитие от програмата на Държавна опера – Бургас за 2025 г., след блестящото начало със Симфоничния концерт под диригентството на Йордан Дафов – на 31 януари, е мащабна Виенска гала, посветена на 200 г. от рождението на Йохан Щраус-син – на 7 февруари от 19 часа в залата на бургаския културен институт. В оперетната гала богатството на своите тембри и емоционално сценично присъствие ще представят: сопраните Людмила Михайлова, Мария Цветкова-Маджарова, Нона Кръстникова и Шмилена Султанова, тенорът Яни Николов, баритонът Йордан Христозов и Диман Панчев, бас. За цялостната бляскава визия на музикалния проект способства и участието на хоровия и балетния състави на Бургаската опера – които ще дорисуват бляскавата картина, пресъздаваща стил, класа и изискан подход към живота, характерен за виенските балове на аристокрацията. Виенската гала ще бъде под вещата емоционална палка на маестро Деян Павлов /гост/, който дирижира с успех редица концерти и спектакли на Бургаската опера. Концертмайстор на оркестъра на Държавна опера – Бургас в петък ще бъде Ваня Златева, диригент на хора – Aлександър Чепанов, репетитор на балетния състав е Марина Змеева-Маркова, която е автор и на хореографията.

Видео от Щраус гала /15 юни 2021 г., Летен театър - Бургас/

В богатата програма на оперетната гала ще бъдат представени: Увертюра от „Прилепът“, от същото произведение: Куплети на Княз Орловски, Ария на Адела, хор от II действие; от „Виенска кръв“: Ария на Графиня Цедлау от „Виенска кръв“, „Полонез“, Дует на Граф и Графиня Цедлау; Увертюра „Цигански барон”, както и: Куплети на Баринкай, „Циганска песен“ / Ария на Сафи, Дует на Сафи и Баринкай, Куплети на Хомонай, Дует на Арсена и Мирабела. Марш – Куплети на Жупан – също из „Цигански барон“; валс „Пролетни гласове”, полка „Гръм и мълнии”; „Чардаш на Розалинда“. Както подобава на финала на един бляскав бал с виенски привкус, кода на вечерта ще поставят всички солисти, оркестранти, хористи и балетисти, участвали в гала вечерта, с празничната наздравица „Шампанското е Божи дар“ от „Прилепът“ – една от най-изпълняваните оперети, често представяно заглавие в репертоара на Бургаската опера, което си съперничи с едни от най-трудните за интерпретации опери. Последното произведение, което ще прозвучи на Виенската гала в петък, е Бърза полка „Лека кръв“.

С „Виенска гала“ публиката в залата на Операта ще има възможност да съпреживее едно естетско музикално-артистично събитие, под знака на блясък, разкош – но с вкус и мяра, бликащо настроение, виенски финес, стил, класа и фантазия.

След успеха на концерта спектакъл "Любов, шампанско и кан-кан", под диригентството на Деян Павлов - при пълна зала на Артиум център в гр. Несебър - през м. ноември 2024 г., на 11 февруари от 19 часа в същата зала предстои гостуване на състава на Бургаската опера с атрактивната Виенска гала, също под палката на проф. Павлов.

Билети за Виенска гала: на касата на Операта, каса „Часовника“, в мрежите на Grabo - https://grabo.bg/burgas/iohan-shtraussin-0qhf6kq?fbclid=IwY2xjawIO0rdleHRuA2FlbQIxMAABHUOVF3IAPUfofJzUAHWSINdRdab6sBcFz_MY5XyyliIGrNVHqizSWyt54w_aem_IBBxoj2Zuea-JjI0ulIiag и Eventim - https://www.eventim.bg/bg/bileti/vienska-gala-burgas-opera-662923/event.html?fbclid=IwY2xjawIO0tlleHRuA2FlbQIxMAABHf0sLux--Azfdrz6_72Fbpdba8gK7dz2AZTU3reqAmmUngEXZCQaoayeUQ_aem_OjQCmzJjOJFQBWnczUg3xw.

За Йохан Щраус – син (1825—1899)

Йохан Щраус-син е най-своеобразното и крупно явление в музикалния живот на XIX век. Признат класик на виенския валс, той става класик па виенската „танцова“ оперета. Музиката на оперетите му се отличава с богатство на мелодиката, с яркост на колорита, с обаяние, свежест, жизнеутвърждаващи послания. Йохан Щраус е роден във Виена. Баща му, също Йохан Щраус, е известен виенски композитор, автор на многобройнп валсове, галопи, кадрили и пр. Много рано у Йохан-младши се появява ярка музикална дарба. Против волята на бащата, който иска да му даде търговско образование, той от ранни години се занимава с музика – свири на пиано, на цигулка, изучава композиция. Още на шест години той композира своя първи валс. Осемнайсетгодишен, Йохан трябвало да помисли за издръжката на майка си и братята си, тъй като баща му ги напуска и си създава друго семейство. През 1844 г. Йохан Щраус-син създава свой оркестър, съперничещ на бащиния му. Той дебютира в него като цигулар, диригент и композитор – автор на валсове. Дебютът се оказва триумфален. Юношата веднага покорява сърцата на виенчани и завинаги затъмнява славата на своя баща. Пет години след смъртта на баща си Щраус обединява двата оркестъра под свое ръководство. Заедно с оркестъра Щраус, гастролира многократно в Русия, тринадесет сезона десет от които подред — от 1856 до 1865 г. През 1871 г. композиторът за първи път се обръща към оперетата („Индиго, или четиридесетте разбойника“), а през 1874 г. създава нейния забележителен образец, станал класически – „Прилепът“. След нея се появяват нови произведения на Щраус в този жанр – „Калиостро“, „Кърпата на кралицата“, „Веселата война“, „Нощ във Венеция“, „Цигански барон“, Принцеса Пипета“, „Богинята на разума“ и др. През последните години от живота си композиторът работи все по-интензивно в областта на музикално-театралните жанрове и, освен към оперетата, се обръща към комичната опера и балета. Смъртта, настъпила на 3 юни 1899 г. във Виена, прекъсва работата му над балета „Пепеляшка“. Творческото наследство на Йохан Щраус включва в себе си около петстотин танцови пиеси, сред които най-популярни са валсовете „Синият Дунав“. „Приказки за Виенската гора“, „Пролетни гласове“, „Прощаване с Петербург“, полките „Трик-трак“, „На лов“, „Персийски марш“, галопът „Перпетум Мобиле“. Освен това Щраус е написал петнадесет оперети, комичната опора „Рицар Пацман“ (1892) н балета „Пепеляшка“ (1899, незавършен).

Зад диригентския пулт застава проф. Деян Павлов. Той завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. След това Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ в класовете на проф. Георги Робев (хорово дирижиране), проф. Васил Казанджиев (оркестрово дирижиране), проф. Борис Хинчев и проф. Иван Вульпе (оперно дирижиране). Участва в майсторските курсове на проф. Карл Остерайхер (1986, 1988), проф. Хайнц Рьогнер (1989, 1990) и Иля Мусин (1991). Дирижира концерти и спектакли на Русенската филхармония и опера (1988-1991), ръководи Симфоничния оркестър в Пазарджик (1992-1998), диригент е в Пловдивската опера (1996-1998) и на Оперно-филхармоничното дружество в Пловдив (от 1998), музикален директор е на фестивала „Зимни музикални вечери“ в Пазарджик (1992-1999). От 2001 до 2012 е диригент на Младежката филхармония „София“ към НМУ „Любомир Пипков“. Между 2005 – 2009 води студентските оркестри на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, а през 2013 започва да преподава „Оперно пеене с диригент“ към Вокалния факултет на Музикалната академия, където понастоящем е професор. Преподава и „Оперно – симфонично дирижиране“ към Теоретико-композиторския и диригентски факултет. През 2014 г. защитава научната степен „доктор“. В паралел с преподавателската си дейност е Главен диригент на Плевенската филхармония (2014–2021). Гастролирал в Гърция, Германия, Великобритания, Испания, Швейцария, Турция, Чехия,Канада, Румъния, Бахрейн. Регистрира записи за радио и телевизионни канали в България, Испания и Румъния. От 1995 година до сега дирижира с Bulgarian Symphony Orchestra-SIF 309 филмова и съвременна музика за международни продуцентски компании. Записал е музика за над 500 филма, някои от тях отличени с награди „Сезар“ (2001, 2004), „Оскар“ (2009) и „Златна палма“ (2007). Води ежегодно майсторски класове по дирижиране. В репертоара си има произведения от всички стилове и жанрове. Деян Павлов е удостоен с грамота за „Върхови постижения в музикалната педагогика и изкуство” от НМУ „Любомир Пипков“ (2004), със „Златно петолиние“ от Съюза на българските композитори за високи постижения в интерпретацията на творби от български композитори и е лауреат на „Златно перо“ за принос към българската култура от Класик ФМ радио (2005).