09 април 2025 Възхитителен спектакъл на "Палячи" дирижира Вилиана Вълчева Поздравления за всички прекрасни изпълнители, пресъздали въздействащо трагичната история на операта от Леонкавало!

Гост-диригентката от Държавна опера - Русе Вилиана Вълчева, която за първи път застава зад пулта на спектакъл на Бургаската опера, съумя да предаде своя талант, прецизност, професионална опитност и вътрешна сила – като еманация на героиня от книга на Юнгианската психоаналитичка Клариса Пинкола Естес, която разкрива архетипа на женската сила – във всички проявления на битието и отношенията, в индивидуалния си почерк в интерпретацията на сложната – и като нотен текст, и като интелектуален заряд, и като психологическа дълбочина, партитура на Леонкавало. За краткия репетиционен период преди спектакъла, маестра Вълчева  успя да „прочете“ между редовете и да разкодира всички характерни опорни точки, необходими за извайването на един истински стойностен, емоционално наситен и грабващ ума и сетивата спектакъл – по всички канони на високото изкуство. Публиката, която дълго аплодира на крака, с бурни възгласи на одобрение, оцени и възнагради цялостния завършен облик на едно вълнуващо представление на „Палячи“, което ще се помни за дълго напред във времето. Адмирации заслужиха и музикантите от оркестъра на Бургаската опера – с концертмайстор Христо Белчев, които изпълниха трудната технически партитура безупречно.

В камерната опера, в която, като в „театър в театъра‘ и спектакъл на сенките в човешката душа, противоборствата между вътрешния подтик за свобода на избора и полет на духа, и консервативните канони, наложени от общественото мнение, възхитителни бяха всички певци, пресъздаващи сложните противоречиви образи с психологическа вещина и професионална артистична аргументация. Сполучливо допълнение към сценографията на „Палячи“ бе и мултимедийната среда, пресъздаваща атмосферата на италианското селце, в което се развива драматичната сюжетна линия.   

Сопраното Мария Цветкова-Маджарова – в ролята на Неда, изгради едно от най-силните си сценични превъплъщения. Тя пълнокръвно се сля с образа на неудовлетворената от семейния си живот – с контролиращ деспотичен съпруг жена, която дръзва да мечтая – за свят отвъд общоприетите рамки, в който да претвори своите въжделения за красота и взаимност. И като красива темброва нюансираност, и като богатство на теситурата, Мария Цветкова-Маджарова бе пленяващо убедителна и въздействаща.

Всеки един от образите в „Палячи“ бе разгърнат в цялата сложност и дълбочина в драматичната завръзка на историята с трагичен край, в който кънтят актуални въпроси без еднозначен отговор…

Тенорът Валерий Георгиев, солист на Варненската и Бургаската опера, който за първи път влезе в образите на Канио и Палячо, отново показа безспорно вокално майсторство – с характерните за гласа си „Росиниеви височини“, съчетано със силен емоционален заряд, с който изгради образа на разкъсван от черна ревност съпруг, преминаващ през лабиринтите на собствения си малък ад, превърнал се в знамение с фатален край за други човешки, души, дръзнали да изразят греховната си обич. Знаменитото Ариозо на Канио /Vesti la giubba/,символ на трагедията на една предадена и излъгана душа, бе изпратено със заслужени аплаузи от разбиращата съпричастна публика. Тенорът съумя да представи разкъсващите вътрешни противоречия на образа, съчетал пълзящо като мъгла съмнение, преминаващо през неконтролируема ярост, последвано от безсилие, заслепяващ импулс за унищожение – по-скоро на вътрешната неспособност да преглътне и да преодолее непоносимата болка от предателството от страна на любимата жена. И цялата амалгама от опустошителни чувства у него е предпоставка за предизвестения край – на две човешки души, които погребват любовта си, съсечена символично от ножа на догмата.

Именитият баритон Александър Крунев – като Тонио и Тадео /ухажорът на Коломбина в театралния спектакъл/, отново разчувства присъстващите в залата с емблематичния Пролог, който е тъжен разказ за съдбата на клоуните и техния „смешен плач“. Крунев придаде и на двата образа емоционална плътност, дълбочина и бе респектиращ на сцената, в синхрон с драматизма на историята и артистичната игра на останалите персонажи.

Баритонът Валери Турманов в ролята на Силвио – любимият на Неда, който се явява като уж спасителен пристан, но с белезите на обреченост, бе достолепен, убедителен, вникващ в същината на ролята и успяващ да докосне чувствителните струни на публиката, която съпреживя трагичната история на крехката му ефимерна любов с Неда.  Чудесен, свеж и едновременно с това – философски противоречив и сложен, бе тенорът Яни Николов – в ролите на Беппе /Арлекин. Той се вписа прекрасно в драматичната тъкан на разказаната история за любов, предателство и отмъщение – и като красота на тембъра си, и като убедително артистично присъствие.

Поздравления заслужиха и артистите от хоровия състав с диригент Александър Чепанов, които бяха важна част от цялостното красиво звучене и емоционално-смислова завършеност на спектакъла.

Известното "Интермецо" в началото на второ действие, което е известно и като самостоятелно изпълнявано оркестрово произведение, носещо характерологията на музиката на Лепнкававло, съвременник на Пучини, също бе изпратено със заслужени овации от публиката – сигурен признак, че посланията на композитора са достигнали до душевността на присъстващите на спектакъла и са оттворили пространство за размисъл. Всички артисти и музиканти съумяха да преминат пълнокръвно през тъжната история на „Палячи“ - в стил веризъм, която носи актуални послания отвъд времето, в което е създадена.

След финалната фраза 'La commedia finita" /"Комедията свърши"/ и падането на завесата – след трагичния край на историята, остават отворени въпроси – за надникване в дълбочина в собствения ни морално-емоционално-общочовешки кодекс…